Истинското здраве означава физическо, емоционално, умствено, духовно и социално благополучие
Виртуална обител за лечение и трансформация

Защо е важно да разберете своята тъмна страна

Когато бяхте малки, беше ли ви страх от тъмното? Повечето от нас ги е било страх. И се съмнявам, че някога изобщо сме си помисляли да поставим под въпрос този страх. Били сме учени по почти естествен начин да се страхуваме от тъмното, тъй като то е пълно с непознати неща, които могат да ни наранят.

Но какво се случваше обикновено, когато запалехте лампата? Научавахте, че непознатите неща не са чак толкова страшни, нито пък чак толкова непознати. Били са просто част от обкръжаващите ви неща.

Ние сме се научили да асоциираме мрака със страшното и непознатото. Научили сме се също така, че е по-добре да не разговаряме със своите мрачни мисли и емоции. Да осветим своята емоционална сянка е доста по-голямо предизвикателство от това да включим някоя лампа. Така че ние го избягваме. Да сме повърхностни е по-лесно. Но този мрак на душата ни има свой собствен живот, който процъфтява, независимо дали избираме да го признаем или не. Той е тук и е могъщ.

Да разберем мрака

Този страх от нашата емоционална комплицираност е растял, докато сме растели и ние, и с времето се е превърнал в наша сянка. Това е една скрита част в нас, която влияе на изборите ни много по-често, отколкото си даваме сметка.

В действителност, ние полагаме огромни усилия, за да я потискаме и крием от самите себе си и от другите. Това е нашата тъмна страна. Онези наши части, които се срамуваме и страхуваме да покажем. Но като ги отричаме, ние пропускаме да видим, че в потайнините на мрака се крият и нашите силни страни.

Поради възникнали в минало причини ние сме решили да отричаме и крием тази тъмна страна, без да я изследваме по-нататък. Поради което тя от своя страна ни отдалечава от възможността истински да изразим себе си.

В много отношения укриването на нашата сянка може да се разглежда като най-висшата форма на предателство. Укривайки тази част от себе си ние заявяваме, че не заслужаваме да покажем цялостното си същество, като по този начин предаваме себе си. Вследствие на това, през по-голямата част от живота си ние се отдаваме на потайност, манипулиране и преструване, от страх да не бъдем "разобличени" и отхвърлени заради онази част от нас, която крием.

Както споменах, нашата сянка може да се прояви като слабост или като силна страна. Ставайки съзнателни за своя цялостен аз, ние получаваме възможност да проявим сила. Пренебрегването на тези качества, обаче, винаги води до неблагоприятни последици.

Колкото повече потискаме тези тъмни кътчета на съществото си, толкова повече разстройства възникват в личността ни. Това може да се прояви под формата на пристрастености, тревога, умишлено провалени взаимоотношения или работа, или други форми на поведение, които причиняват вреда на самите нас или на други хора.

Да станем съзнателни за нашата сянка означава да хвърлим светлина върху най-старите си рани и да си дадем шанс да се изцелим и трансформираме. Но докато избираме да затваряме очите си за това, раните ни ще продължават да загнояват и да впръскват отрова в живота ни.

За да задълбочим своята духовност, ние трябва да преминем през сянката

Всяка една духовна работа, за да бъде ефективна, трябва да включва разкриване и разбиране на нашата сянка. Ако само се фокусираме върху това да открием своята светлина, ние се отклоняваме от областите на срам, вина, ревност, завист, алчност, съревнование, похот и агресия. Но именно тези са емоциите, които първо трябва да бъдат отработени, преди да можем да се доближим до своята по-светла страна.

Дори някои духовни практики, като медитацията, могат да бъдат затруднени, ако се опитваме да игнорираме своя сенчест аз. Неговото потискане става явно, когато затворим очи и останем насаме с мислите си.

Както е случаят с всички силни емоции, онова, към което не искаме да погледнем, ни държи свити и в състояние на отхвърляне. Дълбоко в себе си ние осъзнаваме, че тези качества и чувства живеят в нас, и укриването им води до живот, характеризиращ се с неавтентичност и, понякога, необяснимо саморазрушително поведение.

Ако не признаем и приемем своята сянка, ние ограничаваме дълбочината на своето духовно и личностно развитие. Като отказваме да погледнем към мрака в себе си, ние пренебрегваме потребността си да бъдем приети от другите в своята тоталност.

Ние започваме да се отъждествяваме прекомерно с онази страна от нас, която сме придобили посредством собственото си възприятие на реалността. Това от своя страна оформя нашата личност – повърхностната част от нас, която светът вижда.

Нашите роли и личност правят всичко възможно, за да ни помогнат да се почувстваме стойностни и достойни за любов. При едни това се получава като се проявяват като интелигентни, успешни и силни, докато при други – по противоположния начин. По какъвто и начин личността ни да се опитва да контролира живота ни, това си остава просто пореден опит да бъдем обичани заради нещо, което знаем, че не сме.

Докато тази частична картина на самите нас си остава непокътната, ние творим разделение. Посланието ни е: "Аз не искам да виждам и усещам определени свои части и предпочитам да осъждам другите за това, че показват и живеят онова, което аз избирам да отричам и отхвърлям", като така ние избираме разделение – и вътрешно, и външно. Това е една болезнена клетка на постоянна изолация.

Приемане на цялостното ви същество

Пътят към нашата светлина е през мрака. Независимо дали го искаме или не, тъмната страна у нас е много активна, въпреки че е скрита и невидима за околните. Но ние знаем, че тя е там, непрестанно молеща да я признаем.

Срещата със сянката трябва да стане в безопасна и любяща среда. Иначе тя твърде много се страхува, че лицето й ще предизвика опустошение и ще доведе до още по-голяма изолация. Когато сме в безопасност, ние можем да започнем да се вглеждаме, да виждаме и да изразяваме онова, което е било скрито от нашата осъзнатост.

Ние сме държали скрити много нешлифовани диаманти на сила, креативност и красота, за да не караме близките си да се чувстват дребни, засенчени или уплашени. Разговарянето с нашата сянка е огромна крачка напред към изцелението и любовта към себе си.

Отначало, когато поемем на това вълнуващо и необходимо пътешествие, може да не сме сигурни кои наистина сме. Но това е така, само защото сме така свикнали със своите маски, че проявяването на истинския ни аз е като среща с далечен познат. Скоро се появяват нови възможности, избори и възприятия.

Внезапно ние ставаме способни да се изправим пред множеството въпросителни в живота ни от позиция на сила и автентичност. Нараства способността ни да пребиваваме в този свят по един по-пълен и цялостен начин. Така че: готови ли сте?


Милан Кармели

Превод: Мария Казакова



Ако материалът ви харесва и го намирате за полезен, помогнете му да достигне до повече хора чрез бутончетата по-долу. Благодаря ви!
hits counter
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на сайта. Към пълната версия.
Уебсайт в alle.bg