Истинското здраве означава физическо, емоционално, умствено, духовно и социално благополучие
Виртуална обител за лечение и трансформация

Раждането на моя личен Христос

По Коледа често си спомням как се роди моят личен Христос... Беше преди около двадесет години, някъде по това време на годината. Учех в една скандинавска страна. Няма да разказвам с подробности как получих стипендията си – без дори да съм кандидатствала за нея, нито как по някакъв чудотворен начин бяха решени всички административни и финансови пречки пред заминаването ми... Нещо беше пожелало да ми направи този дар и аз го получих.

Един ден на вратата ми почукаха Свидетели на Йехова... Това беше първата ми среща с религията. До този момент нито бях чувала, нито бях чела каквото и да било от духовно естество – "Бог", "душа", "Христос", "духовен свят" бяха понятия, които никога дотогава не си бяха прокарвали път в моята реалност.

Независимо от това, интуицията ми работеше безотказно – бях родена с тази дарба да усещам в самите дълбини на сърцето си истинността или неистинността на идеите, с които обкръжението ми се опитваше да захрани ума ми. И според моята интуиция голяма част от онова, което ми разказаха тези Свидетели на Йехова, просто не беше истина... Тъй като постоянно се позоваваха на Библията, реших, че е добра идея да седна и да я прочета сама, за да разбера дали и моят прочит ще бъде подобен на техния или на мен самата тази книга ще нашепне нещо друго – нещо, с което сърцето ми ще се съгласи и с което би могло да заживее...

Библията не се превърна в свещена книга за мен. Голяма част от материала в нея ми беше безполезен. Друга част от него почувствах като откровено неистинен – особено идеите, че няма прераждане и че след смъртта душите заспивали за дълго, до времето на някакъв си страшен съд... Не си заслужава и няма да се спирам на всички противоречия и на всички целящи да внушат страх идеи, които открих в тази книга и които интуицията ми не можеше да приеме. Но ще разкажа за нещата, на които интуицията ми откликна с цялата си сила и с разтърсващ възторг...

В мен завинаги се запечатаха думите на Исус, че ние сме негови братя и сестри, че сме деца на един Бог, и че чудесата, които той е вършел, и ние ще вършим – че и по-големи от тях... За мен нямаше никакво съмнение, че истинското послание на този велик Учител е, че постигнатото от него е нещо, което можем да постигнем и самите ние и че точно към това трябва да се стремим, ако искаме да бъдем негови истински последователи. Осъзнах, че божествената природа е нещо, присъщо на само на Исус, а на всички нас – като негови братя и сестри и като деца на Бога... Запомних и думите му, че ще бъде с нас до края на времената – и това ме изпълни с огромна сила, въпреки че смисълът на тези думи не ми се разкри веднага, а малко по малко – в продължение на много години...

В резултат на всички тези осъзнавания с мен се случи нещо наистина странно. Около мен се оформи едно огромно, мощно силово поле, което не изчезна в продължение на много месеци. В него се чувствах напълно обичана, напълно приета, в пълна безопасност – състояния, които не бях изпитвала никога преди това в живота си. То ме изпълваше с безкрайна яснота относно смисъла на нещата, относно това кое е полезно за мен, относно начина, по който трябва да преустроя живота си и всичките си взаимоотношения... И ми даваше силата да го направя... Понякога, докато се гледах в огледалото, образът на тялото ми изчезваше и на негово място виждах просто кълбо от светлина. Понякога изчезваше целият свят и всичко, което успявах да възприема, беше едно бледо-златисто слънце. Първия път се зачудих дали не съм се озовала в присъствието на някакъв ангел. Но веднага осъзнах, че това слънце съм всъщност аз – истинската аз! Беше естествено... След време силата на това поле отслабна. И аз осъзнах, че трябва да започна усилено да работя над себе си, за да пречистя ума си, емоциите си и тялото си, за да ги превърна в храм, в който моят личен Христос да може да се завърне, за да остане – вече завинаги...

Тогава нямах думи, с които да опиша случващото ми се, но от дистанцията на времето го нарекох: раждането на моя личен Христос. С времето осъзнах, че в онази далечна Коледа бях осъществила първия си контакт и начално сливане с онзи висш аспект от собственото си Същество, който наричаме "Христово съзнание". Това е аспект, който всеки от нас притежава, и който всеки от нас МОЖЕ да прояви, и за чието проявяване всъщност сме на този свят... Това е нашият личен Христос, нашият личен Учител и Спасител – а заедно с това: Учител и Спасител и на целия свят...

Християнският свят очаква второто пришествие на Христос... Нека ви кажа: то вече се случва. Този път Христос не се въплъщава като един човек, а като групов аватар. Всички хора, които работят върху себе си, за да проявят своето Христово съзнание, както и тези, които несъзнателно проявяват характеристиките на Христовото съзнание, са част от този групов аватар. И те вече са тук. Христос наистина се роди! Христос е тук! Тези хора са истинската Коледа.

Честита Коледа, свят!


Мария Казакова


Ако материалът ви харесва и го намирате за полезен, помогнете му да достигне до повече хора чрез бутончетата по-долу. Благодаря ви!
shopify analytics ecommerce
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на сайта. Към пълната версия.
Уебсайт в alle.bg