Истинското здраве означава физическо, емоционално, умствено, духовно и социално благополучие
Виртуална обител за лечение и трансформация
Сподели

Раждането на моя личен Христос

Раждането на моя личен Христос

По Коледа често си спомням как се роди моят личен Христос... Беше преди около двадесет години, някъде по това време на годината. Учех в една скандинавска страна. Няма да разказвам с подробности как получих стипендията си – без дори да съм кандидатствала за нея, нито как по някакъв чудотворен начин бяха решени всички административни и финансови пречки пред заминаването ми... Нещо беше пожелало да ми направи този дар и аз го получих.

Един ден на вратата ми почукаха Свидетели на Йехова... Това беше първата ми среща с религията. До този момент нито бях чувала, нито бях чела каквото и да било от духовно естество – "Бог", "душа", "Христос", "духовен свят" бяха понятия, които никога дотогава не си бяха прокарвали път в моята реалност.

Независимо от това, интуицията ми работеше безотказно – бях родена с тази дарба да усещам в самите дълбини на сърцето си истинността или неистинността на идеите, с които обкръжението ми се опитваше да захрани ума ми. И според моята интуиция голяма част от онова, което ми разказаха тези Свидетели на Йехова, просто не беше истина... Тъй като постоянно се позоваваха на Библията, реших, че е добра идея да седна и да я прочета сама, за да разбера дали и моят прочит ще бъде подобен на техния или на мен самата тази книга ще нашепне нещо друго – нещо, с което сърцето ми ще се съгласи и с което би могло да заживее...

Библията не се превърна в свещена книга за мен. Голяма част от материала в нея ми беше безполезен. Друга част от него почувствах като откровено неистинен – особено идеите, че няма прераждане и че след смъртта душите заспивали за дълго, до времето на някакъв си страшен съд... Не си заслужава и няма да се спирам на всички противоречия и на всички целящи да внушат страх идеи, които открих в тази книга и които интуицията ми не можеше да приеме. Но ще разкажа за нещата, на които интуицията ми откликна с цялата си сила и с разтърсващ възторг...

В мен завинаги се запечатаха думите на Исус, че ние сме негови братя и сестри, че сме деца на един Бог, и че чудесата, които той е вършел, и ние ще вършим – че и по-големи от тях... За мен нямаше никакво съмнение, че истинското послание на този велик Учител е, че постигнатото от него е нещо, което можем да постигнем и самите ние и че точно към това трябва да се стремим, ако искаме да бъдем негови истински последователи. Осъзнах, че божествената природа е нещо, присъщо на само на Исус, а на всички нас – като негови братя и сестри и като деца на Бога... Запомних и думите му, че ще бъде с нас до края на времената – и това ме изпълни с огромна сила, въпреки че смисълът на тези думи не ми се разкри веднага, а малко по малко – в продължение на много години...

В резултат на всички тези осъзнавания с мен се случи нещо наистина странно. Около мен се оформи едно огромно, мощно силово поле, което не изчезна в продължение на много месеци. В него се чувствах напълно обичана, напълно приета, в пълна безопасност – състояния, които не бях изпитвала никога преди това в живота си. То ме изпълваше с безкрайна яснота относно смисъла на нещата, относно това кое е полезно за мен, относно начина, по който трябва да преустроя живота си и всичките си взаимоотношения... И ми даваше силата да го направя... Понякога, докато се гледах в огледалото, образът на тялото ми изчезваше и на негово място виждах просто кълбо от светлина. Понякога изчезваше целият свят и всичко, което успявах да възприема, беше едно бледо-златисто слънце. Първия път се зачудих дали не съм се озовала в присъствието на някакъв ангел. Но веднага осъзнах, че това слънце съм всъщност аз – истинската аз! Беше естествено... След време силата на това поле отслабна. И аз осъзнах, че трябва да започна усилено да работя над себе си, за да пречистя ума си, емоциите си и тялото си, за да ги превърна в храм, в който моят личен Христос да може да се завърне, за да остане – вече завинаги...

Тогава нямах думи, с които да опиша случващото ми се, но от дистанцията на времето го нарекох: раждането на моя личен Христос. С времето осъзнах, че в онази далечна Коледа бях осъществила първия си контакт и начално сливане с онзи висш аспект от собственото си Същество, който наричаме "Христово съзнание". Това е аспект, който всеки от нас притежава, и който всеки от нас МОЖЕ да прояви, и за чието проявяване всъщност сме на този свят... Това е нашият личен Христос, нашият личен Учител и Спасител – а заедно с това: Учител и Спасител и на целия свят...

Християнският свят очаква второто пришествие на Христос... Нека ви кажа: то вече се случва. Този път Христос не се въплъщава като един човек, а като групов аватар. Всички хора, които работят върху себе си, за да проявят своето Христово съзнание, както и тези, които несъзнателно проявяват характеристиките на Христовото съзнание, са част от този групов аватар. И те вече са тук. Христос наистина се роди! Христос е тук! Тези хора са истинската Коледа.

Честита Коледа, свят!


Мария Казакова


Ако материалът ви харесва и го намирате за полезен, помогнете му да достигне до повече хора чрез бутончетата по-долу. Благодаря ви!
Сподели
shopify analytics ecommerce
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg