Истинското здраве означава физическо, емоционално, умствено, духовно и социално благополучие
Виртуална обител за лечение и трансформация

Методът на медитацията

Както вече споменахме, методът, посредством който постепенно се осъществява контакт и – в крайна сметка – окончателно сливане на личностното съзнание със съзнанието на Духовната Душа, се нарича медитация. Към практикуването на този метод може да се пристъпи, едва след като човек се е пробудил умствено, постигнал е известен контрол над своята емоционална природа и, следователно, е центриран в по-малка или в по-голяма степен в своето ментално тяло, както и е постигнал известен контрол над ума си. На настоящия етап от развитието на човечеството, стандартното академично образование с неговите техники за трениране на ума, осигурява подходяща и надеждна основа за постигане на известна степен на контрол над умствената природа. Следователно, всеки човек, който се е възползвал от предимствата на академичното образование, има възможност, посредством прилагането на техниките на медитацията, да разшири своето съзнание и да открие Душата като своя същностна реалност, като така получи достъп до нови полета на знание чрез специфичните за самата Душа познавателни механизми, между които е и интуицията. Правилно разбран и приложен, методът на медитацията може да се превърне в средство за демонстрирането на факта на съществуването на Душата, както и за проявяването на нейните характерни способности.

Медитацията представлява метод за трениране на ума и за постигане на пълен контрол над него. По своята същност умът представлява познавателен инструмент. Този инструмент може да бъде насочван както "навън", така и "навътре".

Понастоящем, хората, които изобщо са способни да си служат с ума, го използват в неговата насоченост "навън". Това означава, че те го използват за регистриране единствено на сигнали, които идват от физическата, емоционалната и менталната сфера. – Човек възприема сигнали от външния физически свят, благодарение на петте си физически сетива и мозъка, който обработва тези сигнали. Благодарение на емоционалното си тяло човек регистрира емоции и желания – продукти както на собствения му, така и на чуждия емоционален живот. Благодарение на менталното си тяло човек регистрира мисли – чути или прочетени, съвременни или древни. Това е целият "материал", с който понастоящем борави умственият апарат на мислещия човек. При това при много хора умът се ограничава единствено до регистрирането на тази информация. И само една част от хората размишляват над регистрираната информация и оформят собствени мисли.

Умението да се насочва умът "навътре" е един по-висш етап в използването на ума. Това е умението умът да се насочва към една качествено различна област на реалността – областта на Душата. Това е способността на ума да регистрира сигнали, които идват от Душата. Благодарение на тази способност, умът регистрира идеи и концепции, които идват от духовното царство, и които се "подават" към него от страна на Душата. Така функцията на ума става да предава към мозъка онова, което самата Душа съзнава, и което е продукт или на собствената ú активност, или на активността на други Души, с които тя е в неизменен контакт. Това е възможно, само ако умът временно е станал неотзивчив към въздействието на обичайните външни източници на информация. Умът, който е трениран да се отдръпне от външни влияния и да се насочи навътре, се превръща в "шесто чувство", което ни прави съзнателни за друг енергиен обхват, или поле на реалност, което е точно толкова реално и част от Цялото, колкото и полетата на реалност, в досег с които ни поставят сетивата.

Така целта на медитацията е да се постигне такава тренираност и контрол над ума, че човек да бъде в състояние по желание да го насочва както навън, така и навътре – към трите свята, в които човек обикновено функционира, или към полето на Душата.

Медитационният метод се състои от следните етапи: концентрация, размишление, съзерцание, просветление и вдъхновение.

Целта на концентрацията е да се научим да концентрираме, или фокусираме ума, за да можем изобщо да го използваме. Човек не може да използва ума, ако не го владее. По своята природа умът е подвижен като вятъра. Той непрекъснато ни залива с мисли и идеи, които не можем да спрем, дори и да искаме. Да постигнем контрол над ума означава да сме в състояние да го накараме да прави само това, което ние искаме, т.е. да мисли за каквото ние искаме и да формулира нови мисли под наша насока. Етапът на концентрацията отнема неимоверно дълъг период от време. Човек, който не притежава силна воля и горещ стремеж да се обедини с Душата, никога не би намерил сили да стигне по-далеч.

Най-важно при концентрацията е вниманието да не се отклонява към друг обект, освен този, към който сме насочили вниманието си. Тя се дефинира като еднонасочено внимание. Онова, което би могло да улесни овладяването на този етап, е избирането на предмет, който е от изключителна важност или интерес за нас. Дори ежедневният ни опит показва, че когато нещо е ново или интересно за нас, ние без усилие се концентрираме върху него, като забравяме за всичко останало. Друго средство, чрез което може да се култивира концентрацията, е ежедневното усилие да вършим съсредоточено и с пълно внимание всяко нещо, с което сме се заловили, без оглед на неговата "важност" или "маловажност". Към всичко това трябва да се прибавят и ежедневните упражнения по концентрация, при които умът се фиксира върху определен предмет или тема за размисъл.

В резултат на всичко това човек се научава да оттегля вниманието си от сетивните впечатления и да се съсредоточава в мисловния си свят. Той все повече се оттегля от емоционалното си тяло и се центрира в умственото си тяло. Развива умението за незабавно концентриране върху всеки избран предмет, проблем или мисъл.

Етапът на размишлението се различава от предходния само по времетраенето. Целта сега е да се постигне продължително задържане на вниманието върху избрания предмет.

На този етап се демонстрира още по-голям контрол над петте сетива, т.е. способност за абстрахиране от тях. Тъй като предаваните от тях впечатления влияят върху емоционалното тяло, а оттам и върху ума, необходимо е човек да умее да поддържа тялото си в покой, независимо от ставащото около него. Тъй като емоционалното тяло има още по-пряко въздействие върху ума, отколкото сетивните впечатления, необходимо е то също да бъде овладяно в значителна степен, т.е. човек да е способен напълно да се абстрахира от всякакви емоции. Резултатът от това е една изключителна яснота на ума. Тъй като емоциите не влияят върху медитиращия, той не изпитва нито удоволствие, нито неудоволствие.

Следва да се подчертае и това, че на този етап умът нито е, нито следва да бъде пасивен или инертен. Той е активен, насочван от силен интерес и стремеж към полето на Душата. Усилията изкуствено да се приспи ума, да се спре неговата дейност по някакъв начин, се счита не само за безполезно, но и за опасно.

Предметите за медитация, които се избират на първите два етапа – концентрация и размишление, се избират поетапно, като се започва с по-външното и се преминава към по-вътрешното. Започва се с медитация върху природата на дадена форма, след това се медитира върху качеството на дадена форма, преминава се към медитиране върху целта на дадена форма, и накрая се медитира върху живота, който оживотворява дадена форма.

Следва да помним, че всяка форма е само проявление на някаква жива същност, който оживотворява тази форма. Първоначално тази жива същност създава някаква идея, или концепция. Формата е въплъщение на тази идея, нейно проявление, неин символ. Формата дава по-слаба или по-силна индикация за идеята, която въплъщава, в зависимост от степента на еволюция на живата същност, която е създала идеята. Посредством медитация върху формата, човек може да получи представа за идеята, която тя символизира и воалира. Има, по-нататък, нещо, което самата идея завоалира и прикрива, и това е целта, която е подтикнала възникването на идеята и нейното еманиране към света на формата. Тази цел може да се познае чрез медитация върху самата идея. Така постепенно се постига реалността зад всяка форма.

Зад всяка форма е налице именно това: жива същност, която се стреми да реализира определена цел; идея, създадена от тази жива същност, за реализирането на дадената цел; форма, която е по-адекватно или по-неадекватно въплъщение на идеята, в зависимост от степента на еволюиралост на живата същност.

Всичко това може да бъде отнесено и към самия човек. Това, което днес повечето хора разглеждат като самия човек – личността, е само форма, посредством която се проявява някаква жива същност, оживотворяваща тази форма. Онова, което тази форма воалира и повече или по-малко адекватно символизира, е една идея, създадена от живата същност. Тази идея е човешката Душа. Онова, което самата Душа, или идеята, воалира, е целта, поради която тази жива същност е привела, посредством идеята,  дадената човешка форма в съществуване във формалния, или обективния свят. Тази цел е въплътена в човешкия Дух.

Онова, което се постига чрез първите два етапа на медитацията, се постига чрез съвременното академично обучение на Запад.

Както вече споменахме, при втория етап на медитацията умът е активен. Той размишлява върху някакъв предмет и генерира мисли. Това обикновено се нарича "медитация със семена". Сега, обаче, когато са били премахнати усещанията и чувствата, следва да се отиде и по-далеч, като се пренебрегне и самата мисъл. Така се прехожда към един междинен етап, предхождащ етапа на съзерцанието, наричан "медитация без семена", т.е. без обект. Това не е мисловен процес, а процес при който умът е притихнал и в очакване. Това е период на напрегнато очакване и мълчание, докато нещо вътрешно започне да се проявява. Това състояние трудно се овладява, защото в началото човек лесно се подхлъзва назад към мисловния процес на размишляването. Изисква се усилие, за да се поддържа тази очакваща притихналост на ума. Това е последното усилие, което самият човек може да направи. Онова, което се случва след това, е акт на друга сила – на Душата.

При съзерцанието ролята се поема от една по-висша инстанция – Душата е тази, която съзерцава. Личностното съзнание престава да функционира и човек става това, което той е в действителност – Душа, частица от Божественото съзнание, съзнаваща същностното си единство с Бога. Сега висшето "Аз" става активно, докато нисшето "аз" е притихнало. Душата регистрира феномените, характерни за нейното собствено поле. Съществуването на Душата, реалността на феномените на духовното царство и връзката с Бога се осъзнават като неоспорими факти. Съзнанието вече не е фокусирано в ума, а се е издигнало до това на Душата. Душата напълно съзнава своята природа, цели и закони. В това време умът и мозъкът са в рецептивна настройка и, доколкото това е овладяно, те са готови да регистрират това, което самата Душа възприема. Сега пред човека постепенно се разкрива една огромна област от духовно осъзнаване. На един по-късен етап, самата Душа може да се превърне в предавателен инструмент и да препредава към мозъка – посредством ума – някои от осъзнаванията и концепциите на най-висшия аспект на човека – самия Дух.

При етапа на съзерцанието, съзнанието на личността вече не е фокусирано в менталното тяло. Личностното съзнание бива издигнато до и "абсорбирано" в съзнанието на Духовната Душа. Човек престава да съзнава отделния "аз", както и всякаква отделност. Той осъзнава, че през цялото време Духовната Душа го е примамвала към единение с Нея. Човек осъзнава, че той е Възприемащият, способен по желание да възприема света на ежедневния живот или този на Душата.

Трябва да се отбележи, че Душата през цялото време е възприемала феномените от своето поле, но сега става възможно и човекът на физическото поле да възприеме тези феномени. Отначало всичко това трае само миг, но постепенно това състояние се удължава. Извършва се поетапна работа. След като умът е бил в състояние на очакващо мълчание, сега той преминава в активно състояние: той регистрира идеите, впечатленията и концепциите, идващи от съзерцаващата Душа, формулирайки ги във фрази и изречения, вграждайки ги в мисъл-форми и изграждайки ясни мисловни образи. Именно тук става явна необходимостта от развит, добър умствен апарат. Следва предаването на така формулираното знание и информация към мозъка. – Следва да се има напредвид, че умът е различен от мозъка. Мозъкът е само обективно проявление на ума. Умът е субективна субстанциална реалност, която може да използва мозъка като свой инструмент за изразяване, и когото той може да впечатлява, за да изрази онези концепции и интуиции, които човекът после да може съзнателно да оползотвори.

Когато се постигне майсторство в този процес, човек може бързо и по желание да превключва вниманието си от света на ежедневието към полето на Душата и обратно. Той става гражданин на два свята и живее едновременно като гражданин на света и като Син Божи.

При първите три етапа на медитацията умът бива трениран да постигне най-висшата точка на развитието си, след което може да бъде заменен от една още по-висша способност – интуицията. Това става възможно на етапа на просветлението. Този етап носи наименованието си от факта, че онези, които са постигнали това състояние, свидетелстват за наличието на ослепителна светлина. Тази светлина идва от Душата. Тя се отразява от ума, а оттам и от мозъка. Човек я възприема като напълно реално явление, независимо дали е с отворени или със затворени очи.

На този етап съзнанието на човека е напълно отъждествено със съзнанието на самата Душа. Той не е съзнателен за нищо друго, освен за феномените от света на Душата. У него се проявяват свойствените за самата Нея способности, една от които е интуицията. Интуицията е форма на познание, характерна за Душата. Тя е способност за непосредствено, директно познание и се характеризира с бързина и безпогрешност. Тя идва да замени бавната и трудоемка работа на ума, съпроводена от неговите заобикаляния, грешки, илюзии, догми, фрагментарност и едностранчивост. Интуицията е познаването на действителността такава, каквато тя е, неприкривана и неизкривявана от булата на материята в трите нисши свята – физическия, астралния и менталния. Тя е способността да се схване същността на всяко нещо, без тази същност да бъде изопачавана от формите, посредством които тя се проявява – били те физически, емоционални или ментални. Интуицията е пълна противоположност на илюзията, която държи в плен човека, способен да се издигне единствено до менталното поле. Фокусираният на това поле човек е постоянно обграден от сътворени от хората мисъл-форми, които му пречат да възприеме реалността такава, каквато тя действително е. Само човекът, който благодарение на медитацията е успял да укроти онези тенденции на ума, които изграждат мисъл-формите, може да се издигне над полето на ума и да стане възприемчив за духовния свят – света на същностите, т.е. на Истината.

Когато интуицията функционира, има, поне за момент, пълна загуба на усещането за разделеност. В най-висшата си степен тя е позната като Всемирна Любов, която няма връзка със сантименталността и нежните реакции, а се състои в отъждествяването с всички същества, в чувството за всемирно Единство. Едва тогава се познава истинското състрадание; тогава критиката става невъзможна; тогава започва да се вижда божественият зародиш, скрит във всички форми. Последното се осъществява постепенно. Интуицията е самата светлина, и когато тя действа, постепенно започват да стават видими светлинните тела на всички форми. Това носи способността за връзка с центъра на светлината – Душата, божествения зародиш, във всички форми, като благодарение на така установената съществена връзка чувството за превъзходство и самостоятелност изчезват на заден план. Човек престава да се интересува от собственото си "аз" и започва да гледа на себе си като на искра от Универсалното съзнание, което се проявява чрез всички индивидуални съзнания. Съзнанието му става групово. Човек осъзнава единството си с Бога.

Знанието, истините, които се разкриват на човек, благодарение на интуицията, му се разкриват в името на благото и напредъка на цялото човечество. Интуицията не разкрива начина, по който може да се удовлетвори личната амбиция или желанието за егоистичен напредък. Посредством интуицията се схващат идеите, еманирани от Божествения Ум. Тези идеи съществуват извечно и са в основата на всичко познато и видимо като фактори на творението, като вечно действащи закони на проявлението, управляващи както материалния, така и духовния свят. Само когато умът е обучен и развит, съсредоточен и непредубеден, те могат да бъдат разпознати, след това – разбрани, и накрая – приспособени към нуждите и изискванията на мястото и времето с цел придвижване напред на цялото човечество. Така чрез интуицията се схващат знания и мъдрост, които все още не са осъзнати от интелигенцията на човечеството.

Интуицията дава възможност на човека да познае чистите и неподправени факти, както и – в нарастваща степен – Божествения План. Благодарение на това човек разбира по какъв начин самият той, а и останалата част от човечеството, могат да сътрудничат на този План, за да бъдат ускорени Божествените Намерения. Благодарение на това знание човек може да действа правилно, т.е. в синхрон с Божествения План, така че да не пилее Божествените енергии (а те всички са Божествени) за лични, користни цели, което е същината на греха и поражда негативната карма. Когато Планът се усети интуитивно, точно и непосредствено, настъпва разбиране на единството на всички същества, на синтеза на световната еволюция и на хармонията в божествената цел. Целият живот и всички форми се виждат в истинската им светлина и след това възниква правилна ценностна система. При интуицията познаващият субект и обектът на познанието стават едно. Познавателната способност моделира себе си не по абстрактно подобие на обекта, а в самия обект. Това е един свръхсъзнателен ментален процес.

Интуицията представлява директно схващане на истината, независимо от способността за съждение (разсъдъка) или от каквато и да е способност на интелекта. Реалността се възприема от ума такава, каквато тя е, а не под формата на представа или понятие, не като идея или обект на разума, всички от които са интелектуални възприятия. Това е появата в съзнанието на някаква истина или красота, които никога преди това не са били схващани. Те не идват от подсъзнанието или от паметта, била тя расова или индивидуална, а попадат в ума директно от свръхсъзнанието, т.е. от всезнаещата Душа. Дадената истина бива разпозната като безусловно истинна и не предизвиква никакво съмнение или желание да се поставя под въпрос. Всички внезапни решения на привидно неразрешими или трудни проблеми и въпроси, както и много от великите революционни открития в човешката история, попадат под тази категория.

Този непосредствен достъп до Истината е крайната съдба на всички човешки същества. Един ден интелектът ще лежи далеч под прага на съзнанието, както днес това е така по отношение на инстинкта. Хората тогава ще функционират на нивото на интуицията. Интуицията се определя понастоящем като свръхестествена способност. Но това ще се промени тогава, когато нейната проява ще бъде масово явление. Всяко разширяване на съзнанието изглежда свръхестествено на онези, които все още не са го постигнали.

Когато прехвърлянето на знания от Душата към ума и от ума към мозъка става автоматично и точно, налице е мъдрец – просветлен човек.

Освен проявяването на интуитивната способност, друг резултат от етапът на просветлението е това, че човек получава достъп до мъдростта, складирана в Душата в резултат на всички прераждания. Друг ефект върху ума е проявата на отзивчивост към телепатична комуникация и на чувствителност към други умове, които са развили умението да функционират на нивото на Душата. Тук не става дума за пренасяне на мисли от един ум към друг, а за комуникиране между Души.

В емоционалното тяло се регистрират чувства на радост, щастие и екстаз. Налице е чувство за цялостност, за доволство и радостно очакване, така че събитията от живота започват да се възприемат в по-радостна и оптимистична светлина.

При физическото тяло се забелязва стимулация към интензивна активност. Както казахме, също така се вижда светлина в главата, която остава видима дори когато очите са затворени или е тъмно. Именно от тази светлина води началото си ореолът, който се рисува около главите на светците.

Петият, последен етап на медитацията – вдъхновението, се явява резултат от просветлението и се проявява в живот, отдаден на служене на всички човешки същества.

назад



Ако материалът ви харесва и го намирате за полезен, помогнете му да достигне до повече хора чрез бутончетата по-долу. Благодаря ви!
click tracking
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на сайта. Към пълната версия.
Уебсайт в alle.bg