Истинското здраве означава физическо, емоционално, умствено, духовно и социално благополучие
Виртуална обител за лечение и трансформация

Образуване на формалния аспект. Законът за кармата

В процеса на първоначалните въплъщения Духовната Душа проявява слаб интерес към образуването на носителите за онази част от Душата, която бива заточавана в плътните слоеве на реалността. Необходимо е заточеният във формалната природа аспект на Душата да придобие определена степен на развитие, преди Духовната Душа да го забележи и да започне да се интересува от неговата по-нататъшна еволюция. Въплътеният аспект на Душата е искра съзнание, която трябва да придобие определена степен на лъчистост, или излъчване, преди вниманието на Духовната Душа да може да бъде привлечено от нея. Оттам нататък Духовната Душа поема по-определена роля в процеса на изграждане на носителите. Тя започва да следи развитието на личността, т.е. на онзи аспект от съзнанието, който е затворен във формата и се идентифицира с нея, и определя какви бъдещи преживявания са необходими на личността, за да еволюира тя до осъзнаване на истинната си идентичност. Насочвайки своята Духовна Воля, Духовната Душа манипулира субстанцията на низшите слоеве на реалността, като така създава подходящи носители за въплъщението. За изграждането на тези носители тя привлича субстанция с определени качества (т.е. с определена вибрация), които – по закона на привличането, ще привлекат необходимите житейски уроци.

Духовната Душа създава носителите за въплъщение в пълен синхрон с един закон, който на Изток бива наричан Закон на кармата, а в учението на Вечната Мъдрост се среща още и под названието Закон за равновесието. Действието на този закон се състои в това, че всеки поток от енергия, излъчен от даден източник, се връща отново към този източник под подобна форма, сила и качество. Това, по отношение на човека, просто означава, че всичко, което човек мисли, чувства, казва или прави, ще се върне отново към него, за да се възстанови балансът на индивидуалната му енергийна система. Така всяко зло, което човек причинява чрез мисъл, чувство, дума или действие, се връща обратно към него. Същото важи и за доброто, което той е сторил.

Именно действието на Закона за равновесието, или кармата, прави възможна еволюцията на въплътеното съзнание. Болката, в този процес, играе изключително важна роля, явявайки се основен инструмент за обучаването на човека за това кое е правилно и кое не. Получавайки възмездие за стореното зло, човек научава кое именно е зло. Изпитаната болка го кара да се стреми повече да не повтаря старите грешки. От друга страна, получавайки награда за стореното добро, човек научава кое именно е добро. Чувството за удовлетвореност, радост и дори щастие го карат да се стреми и за в бъдеще да действа по същия начин.

Но какво всъщност е "злото" и какво – "доброто"? И защо едното да е нежелателно, а другото да е желателно? Кой въвежда критериите за това? – Много хора имат само смътна представа относно това, защо определени техни прояви се класифицират като "добри", а противоположните на тях – като "зли". Други пък ясно схващат, че всичко, което накърнява по някакъв начин благополучието – да използваме един такъв общ термин – на другите хора или дори на самите тях, е зло, а онова, което подпомага и увеличава това благополучие, е добро. Според учението на Вечната Мъдрост, всяко използване на божествените енергии (а всички те, на всяко ниво на реалността са такива) за користни цели е "зло" и се наказва като такова, носейки тежки последици за неговия причинител. Божествените енергии са на разположение на всички деца на Бога и, според божественото Намерение и План, те трябва да се използват за всеобщото благо, за повишаването на благосъстоянието на всички Божествени творения. Използването на тези енергии за користни и злонамерени цели е в разрез, следователно, със самото Божествено Намерение и План.

В по-тесен смисъл, тъй като именно Духовната Душа е онзи аспект у човека, който познава Божествения План и Намерение и се стреми да го въплъти, користното използване на Божествените енергии е в разрез и с Духовната Воля на Душата на човека. Да се върши "зло" е по същество отклоняване от нашата истинска същност, която е Душата. То показва, че човек не познава истинската си същност и действа в разрез с нея, отъждествявайки се с носителите на Душата. И тъй като същинската характеристика на Душата е Любовта, би могло да се каже, че "зло" е всяка проява на липса на любов, а "добро" – нейното изразяване. По пътя на възмездието и болката човек постепенно се научава да разграничава истинската си идентичност от носителите, чрез които тя се проявява. По пътя на възмездието и болката човек научава, че всеки път, когато той се идентифицира с негативните си чувства и мисли по отношение на други хора и, в резултат, говори или действа по отношение на тези хора без любов, той се е отдалечил от истинската си същност и не я познава нито у себе си нито у другите.

Всичко това, разбира се, изисква много време. Необходимо е Душата да премине през много превъплъщения, преди вече оформената личност да може да започне дори само смътно да усеща влиянието на Духовната Душа. През целия този период Духовната Душа изгражда такива носители, които да привлекат необходимия опит и уроци. Чрез болезнен опит човек осъзнава празнотата на илюзиите, които храни за себе си, неизбежността на промяната, неудовлетвореността, която неминуемо се усеща, дори когато е постигнал дълго преследваните си егоистични цели, невъзможността да се намери удовлетворение по този път. Всичко това, в крайна сметка, способства за създаването на една по-алтруистична настройка у човека. Той започва да мисли не само за себе си, но и за благото на другите, отъждествявайки се отначало с тесния кръг на най-близките си хора, а по-късно – с все по-широк и по-широк кръг от хора.

назад   напред



Ако материалът ви харесва и го намирате за полезен, помогнете му да достигне до повече хора чрез бутончетата по-долу. Благодаря ви!
click tracking
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на сайта. Към пълната версия.
Уебсайт в alle.bg