Истинското здраве означава физическо, емоционално, умствено, духовно и социално благополучие
Виртуална обител за лечение и трансформация

Съзнателно сътрудничене на еволюционния процес

Фактът, че човек е започнал да загърбва егоцентризма си ясно показва, че Духовната Душа вече е започнала да оказва осезаемо влияние  в живота на личността. Настъпва онзи етап от еволюцията на човека, когато той започва съзнателно да сътрудничи на тази еволюция. Достигайки бавно, несъзнателно и често болезнено, до този етап от своето развитие по силата на самия еволюционен процес, човек оттук нататък превръща своето развитие в съзнателна, самоинициирана дейност, като по този начин ускорява проявлението на Душата.

Началото на този път е изпълнен с много препятствия в лицето на нисшата природа на самия човек. Човек трябва да желае да се види такъв, какъвто е, да открие и преодолее своите негативни качества, своите недостатъци и ограничения, които сега – в светлината на Духовната Душа, започват да се виждат все по-ясно. Изисква се голям кураж, за да се погледне в лицето и да се преодолее онова, което съставлява нисшето, отделното аз – личността. Изисква се смелост, за да се пожертва онази част от човека, която го отделя от неговата Душа, и този кураж може да се породи единствено от правилния, т.е. неегоистичен мотив – мотивът да се служи мъдро и с любов на хората.

Това е етап, при който човек ясно започва да съзнава двойнствеността на своята природа. Той открива, че у него сякаш живеят двама души: единият – силно егоцентричен, носител и изразител на себични мотиви, на негативни емоционални и ментални тенденции; а другият – носител на алтруистични мотиви, изпълнен с любов, прошка, разбиране към всички хора. Тези двамата започват да водят ожесточена борба за надмощие в живота на човека, като побеждава ту единият, ту другият. Човекът ги разглежда като своята тъмна и светла страна, не знаейки и нямайки как да знае, че това са просто два аспекта на една единна реалност – неговата Душа, единият – отъждествен с формалната природа, а другият – извечен, съвършен, неподвластен на ограниченията на пространството и времето, присъствал винаги и неизменно, макар и несъзнаван. С времето и опита човек постепенно научава, че придържането към повелите на неговата светла страна винаги, макар и не винаги непосредствено и очевидно, води до положителни резултати, облагодетелстващи както него, така и околните; докато следването на гласа на тъмната страна винаги, макар и не винаги непосредствено и очевидно, носи страдание и болка. Така малко по малко, често грешейки и отстъпвайки пред своите слабости, човек започва да се учи да се идентифицира със своята светла страна. Нейните мотиви стават негови мотиви. Доверието му в нейния "вътрешен глас" нараства и той все повече и повече освобождава "пространство" в своя ежедневен живот за Духовната Душа.

Под несъзнаваното въздействие на своята Духовна Душа човек започва да си изгражда духовен идеал и да се опитва да го въплъти в живота си. В началото този идеал е смътен и неясен, но с времето, с всяко следващо усилие той да бъде въплътен, идеалът придобива все по-ясни и определени очертания и става все по-възможен за осъществяване. Човек все още не осъзнава, че този идеал не е просто красива визия, която може да бъде реализирана един ден, а е неговата жива, автентична реалност, която търси възможност да се прояви – с много по-голяма сила, красота и възвишеност от всичко, което личността някога може да си представи.

Воден от идеала си, човек предприема усилия да преустрои своя инструмент, т.е. да пречисти и усъвършенства своите тела на проявление – физическо, емоционално и ментално, както и да си представи своя живот и дела в съответствие с този идеал. Тези усилия, всеки успешен опит да се изразят качествата на Духовната Душа (независимо дали личността съзнава или не, че прави именно това) "притеглят" помощ от страна на Духовната Душа. Тази помощ може да дойде под много форми: идея, преживяване, среща с човек, който хвърля светлина върху живота и пътя ни, и т.н. и т.н. Това помага за по-нататъшното разширяване на съзнанието на личността и я стимулира за нови усилия към съзнателно развитие, което пък от своя страна отново привлича помощта на Духовната Душа. – Така изграждането на характера се оказва първата и най-важна стъпка в развитието на способността и силата да се призовава помощта на Духовната Душа – нещо, което е от жизнено значение за по-нататъшната еволюция на личността. Този процес на привличане е двупосочен: той постепенно води Духовната Душа към въплъщение, а заточеният във формата аспект на Душата – към извисяване и сливане със своята съвършена половина.

Първата стъпка към преустройството, пречистването на носителите се състои в преразглеждането на всички ментални и емоционални форми, които човек чувства, че ограничават съзнанието му и му пречат да проявява своята светла страна. С оглед на своя идеал той следва да реши какви форми би желал да има менталният, емоционалният и външният му живот. Следващата стъпка в този процес е стремежът и постоянните усилия да изрази във външния си живот това свое ново съзнание.

В самото начало това начинание изглежда колосално и неговото успешно осъществяване изисква максимално ангажиране на цялата духовна сила на човека. Силата и светлината, които вече са започнали да навлизат в личността от Душата, имат двойнствен ефект: те активират, придават "импулс" както на положителните, така и на отрицателните ментални и емоционални  тенденции у човека, били те съзнателни или напълно несъзнателни. В менталното тяло се активират както егоистичните мисъл-форми, така и мислите за служене. В емоционалното тяло се активират както егоистичните желания, така и стремежът към духовния идеал, към Душата. Човек се оказва изправен пред двойките противоположности в себе си, които сега следва да примири. Често в началото пътят на най-малкото съпротивление се оказват унинието, отчаянието и самообвинението. Изправен лице в лице с носените от него негативни тенденции, много от които често със силно деструктивен характер, човек се чувства толкова далеч от своя духовен идеал, че този идеал изглежда като невъзможна химера. За да продължи, човек следва да мобилизира цялата своя сила. Чувството за хумор и умението да се смееш над себе си са незаменими на този етап. Човек трябва да се научи да си самопрощава и да гледа безпристрастно на всички свои негативни черти и слабости като на нещо, което просто следва да бъде преодоляно – без особени емоции и безкомпромисно.  Като не се поддава на униние и на чувство за вина, той трябва да престане да подхранва негативните си черти, като насочи вниманието си изцяло към проявление на позитивното у себе си.

Така пътят на пречистването на носителите се оказва път на постоянен самоанализ, на постоянно самонаблюдение и на постоянен самоконтрол. В този процес човек научава, че неговите думи и действия са отражение на онова, което чувства и мисли. Следователно, за да промени поведението си в желаната насока, той трябва да промени чувствата и мислите си. Човек също така научава, че това, което чувства, изцяло зависи от онова, което мисли – защото нашите емоционални реакции по отношение на околните и на ситуациите изцяло зависят от нашите интерпретации на ставащото. Така, за да чувства правилно, човек трябва да мисли правилно, да "изправи" мислите си. Човек научава, че критерият за правилно мислене е вътрешното чувство на душевен покой, на вътрешна удовлетвореност и хармония със самия себе си в лицето на своята светла страна.

Усилията за трансформирането на проводниците подпомага засилването на умствената поляризация. Човек все повече започва да "живее" в своя ментален свят, опитвайки се оттам да анализира и контролира себе си. Той се научава да мисли самостоятелно и сам да бъде критерий за правилността на мислите и решенията си, съобразявайки се единствено с вътрешния си глас, а не с външни авторитети. От друга страна, с нарастването на умението си да контролира мисленето си, човек постига контрол и над своята емоционална природа, откривайки при това, че той вече не е жертва не само на собствените си емоции, но и на емоциите на околните. Контролът над мислите и чувствата естествено се отразява и във външния живот на човека, който започва да се отличава с дисциплинираност, чистота, целенасоченост и хармоничност.

По този начин човек все повече и все повече се прониква от своята Духовна Душа. Проникнатата от Душата личност се отличава с редица характеристики. На първо място това е стремежът към безвредност в мислите, чувствата, думите и делата. Такъв човек неизменно проявява добра воля – желание за мирно и благотворно решаване на всички житейски конфликти. Той проявява разбиране, прошка и обич към всички хора неизменно. Отличава се с изключителна толерантност към начина на мислене на другите. Всичко това му позволява да встъпва в хармонични отношения с най-различен тип хора.

Стремящият се към своя духовен идеал човек открива, че постепенно у него започва да се проявява във все по-голяма степен духовна сила – резултат от собствените му неотклонни усилия да преодолее самия себе си. От друга страна, у него започва във все по-голяма степен да се развива и разгръща чувството на любов към хората, естествена последица от което се явява усещането за блаженство, вътрешен мир и преодоляване на илюзорното чувство за самота и отделеност. В не по-малка степен се увеличава и способността за ясно мислене. – Всички тези положителни резултати са награда за дългите и мъчителни усилия човек да надмогне собствената си нисша природа. Те дават сила и нов стимул на човека да продължи по поетия път на духовно израстване.

Според учението на Вечната Мъдрост, постигането на съзнанието на Душата и свързаните с това психически способности е естествен процес. Понастоящем голяма част от човечеството се приближава към това, водена от самия процес на еволюцията. Постигането на съзнанието на Душата ще настъпи неминуемо, така както по-рано в историята човек е постигнал самосъзнание и така се е отграничил от животните. Този процес значително се ускорява тогава, когато на определен етап от своето развитие, както бе посочено, човек започва съзнателно да сътрудничи на еволюционния процес.

Съществува също така и метод, посредством който човек може да осъществи окончателна и пълна връзка с Духовната Душа – метод, който му позволява да осъществи това много по-бързо, отколкото това би станало по силата на естествения еволюционен процес. Този метод се нарича медитация и представлява научен метод – система от ясни, конкретни правила, набелязващи поетапния път, който следва да се извърви,  за да се осъществи окончателното обединение на двата разединени понастоящем аспекта на човешкото съзнание: идентифициращият се с формалната природа аспект и Духовната Душа. Познаването на изложените по-горе основни постулати за природата и устройството на вселената и човека, както и постигането поне в известна степен на чистота и безвредност от страна на човека, се разглеждат като задължително предусловие към пристъпването към науката на медитация.

Същността на медитационния метод ще бъде разгледана по-надолу, а сега ще направим кратко отстъпление, за да предложим една по-"техническа" гледна точка към процеса на израстване на личностното съзнание, която ще хвърли допълнителна светлина по въпроса.

назад   напред



Ако материалът ви харесва и го намирате за полезен, помогнете му да достигне до повече хора чрез бутончетата по-долу. Благодаря ви!
web statistics
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на сайта. Към пълната версия.
Уебсайт в alle.bg