Истинското здраве означава физическо, емоционално, умствено, духовно и социално благополучие
Виртуална обител за лечение и трансформация

Троичността на Бога

В основата на цялата вселена е една непостижима за човешкия разум Същност. Вечна, безкрайна, неизменна, причина на Самата Себе Си – Тя изпълва цялата вселена, и все пак вселената представлява само частица от Нея.

Тази същност проявява циклична активност – дълги периоди на бездейност и непроявеност се редуват със също толкова дълги периоди на активност и проявеност. Мъдреците на Изтока са считали, че е най-разумно човек да се въздържа от съждения относно състоянието на тази Същност в периодите на бездейност, тъй като то е принципно непознаваемо – абсолютно непостижимо за човешката мисъл. Това е състояние на такова свръх-битие, че изглежда на човека като небитие; и състояние на такава свръх-активност, че изглежда на човека като пасивност, бездействие.

Онова, което – поне потенциално – е в сферата на познаваемото за човека, са периодите на активност. През тези периоди Първичната Същност – Причината на всички причини, еманира от Себе Си друга Същност, която в много религии и философско-мистически учения срещаме под названието Творецът на вселената, или Бог.

Творецът е в известен смисъл и безкрайна, и крайна Същност, защото – макар и извечно съществуващ в лоното на Първата Причина – все пак има крайно проявление. От Самия Себе Си Той сътворява, или "издишва" вселената, поддържа я в продължение на един безкраен (от човешка гледна точка) период от време, след което отново я "вдишва" в Себе Си и всичко преминава обратно в непроявено състояние.

Макар че представлява единна Същност, или единна енергия, Бог–Творец се проявява като Троица. Тези три аспекта на Бога, съставляващи същевременно синтетично единство, са известни като Отец–Син–Свети Дух в християнството, като Брахма–Вишну–Шива в религиите на Изтока, като Кетер-Чокма-Бина в юдейството, като Ра-Озирис-Хор в религията на древния Египет. В традицията на Вечната Мъдрост ги срещаме като Дух–Душа–Тяло/Материя, Живот–Съзнание–Форма, Живот–Качество–Явление.

Етапът на проявление на Бог-Творец започва с диференцирането на неговата единна енергия на два полюса – положителен и отрицателен. Положителният полюс е онова, което наричаме Дух, а отрицателният – Материя. Духът и Материята са двата полюса на една и съща енергия – те представляват една и съща енергия съответно в нейната най-висока и най-ниска честота на вибрация. Така Материята се явява Дух в неговата най-нисша форма, а Духът се явява Материя в нейната най-висша форма.

Между тези два противоположни полюса на единната енергия възниква магнитно поле. В известен смисъл то се явява "дете", или "Син" на Духа и Материята. То играе ролята на посредник между тях и расте, или се интензифицира, благодарение на взаимодействието между Духа и Материята. Именно това магнитно поле се обозначава с термините Душа, Съзнание, Универсален Ум. Макар че този аспект на Троицата възниква трети – като резултат от взаимодействието на другите два – той се обозначава като втори, или междинен, поради своята посредническа функция. Освен собствените си специфични характеристики, той носи в себе си и характеристиките на Отеца (Духа) и Майката (Материята), които той проявява и доразвива.

В традицията на Вечната Мъдрост се указват някои специфични характеристики на Духа, Душата и Материята, които ни помагат интуитивно да схванем същността на трите божествени аспекта. Тези характеристики са следните:

Дух / Воля, Мощ, Намерение, План, Живот / положителен полюс

Душа / Любов-Мъдрост, Чист Разум, Светлина / магнитно поле

Материя / Интелигентна Активност / отрицателен полюс

И трите аспекта на Бог-Творец представляват енергия от такъв висок порядък, че са абсолютно непостижими за човешките сетива. Обикновено това се разбира от самосебе си, когато говорим за Духа и Душата. Но то важи и за Материята. Материята в рамките на тази първа проявена Троица, не е онова, което съвременният човек разбира под "материя". Тук става въпрос за изначалната, недиференцирана форма на материята. В западната философия тя се среща под наименованието "пра-материя", или първична материя, а на Изток – под названието "мулапракрити".

Всички форми на материя, които са ни известни, както и много други, които не са ни известни, водят началото си от тази първична материя. Всички те съществуват в единна, недиференцирана форма в лоното на пра-материята; там те са в латентно състояние. Диференциацията, обособяването на различните форми на материята става под въздействие на Духа. Когато това въздействие се прекрати, тези форми отново се връщат към непроявено състояние в лоното на първичната материя, която е тяхна единна основа. В християнството този трети аспект на Бога се обозначава като Свети Дух – това ясно указва на неосезаемостта на тази субстанция.

От тази първа проявена Троица възниква цялата вселена с всичко, което съществува в нея. Творението като цяло, както и всички творения, които го съставляват, се характеризират със същата троична структура: Дух, Душа и Тяло/Форма. Това означава, че вселената е жива Същност, притежава Съзнание и тези двете се проявяват под определена Форма. Вселената такава, каквато ние я познаваме и която е обект на научно изследване, е само Формата, или Тялото, на една жива, съзнателна, интелигентна Същност, която ние – поради липса на по-адекватен термин, наричаме Бог или Творец. Вселената възниква по Волята на Бога, поддържа се от Него и се разгръща и развива по Божествен План. Доколкото е известно, тогава, когато Божественият План се материализира, или, с други думи, Формата се превърне в съвършено и адекватно отражение на Божественото Съзнание, а Божественото Съзнание се превърне в съвършено и адекватно отражение на Божествения Дух, цикълът на проявление приключва и всичко отново се връща в непроявено състояние, но вече на едно качествено по-високо ниво. Така следващата вселена ще се развива на основата на постигнатото при сегашното проявление и ще демонстрира по-голямо съвършенство във всяко отношение.

Твърдението, че всяко творение се характеризира с троична структура: Дух-Душа-Форма, означава, че абсолютно всичко във вселената, като се започне от атома, премине се през нам известните форми – минерали, растения, животни, хора, планети, слънчеви системи, галактики и т.н., и се стигне до неизвестните нам форми на съществуване, представляват живи същности, надарени с някаква (различна от човешката) форма на съзнание, и се проявяват под една или друга материална форма. Като се изключат елементарните частици на материята, всички останали сътворени същности представляват сбор, или единство от по-малки същности (така молекулите са сбор от атоми, клетките са сбор от молекули, органите на човешкото тяло са сбор от клетки, а самото човешко тяло е сбор от органи).

Бог-Творец е Същността, която представлява съвкупност, или сбор от всички останали същества. Така духовете на всички творения са само "искри" от Божествения Дух; душите, или съзнанията им са "искри" от Божественото Съзнание; а формите им са частици от единната Материя, или Тяло на Бога. Става явно, че всичко съществуващо е взаимосвързано и взаимозависимо. Всичко се "движи" към определена цел, която е аспект на единната Цел, или План на Бога, и всичко съзнателно "работи" за материализирането на този План.

напред



Ако материалът ви харесва и го намирате за полезен, помогнете му да достигне до повече хора чрез бутончетата по-долу. Благодаря ви!
website statistics
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на сайта. Към пълната версия.
Уебсайт в alle.bg