Истинското здраве означава физическо, емоционално, умствено, духовно и социално благополучие
Виртуална обител за лечение и трансформация

Втори урок

Да открием радостта и колко е важно да обичаме самите себе си

Ще пристъпим към този урок след минутка, но нека първо разгледаме заданието за самостоятелна работа.

Прегледайте списъка с вярвания, който сте съставили, и проверете дали определяте тези вярвания като "добри" или "лоши". А сега се замислете над това как вие определяте доброто и лошото в своя живот. Доброто и лошото са просто преценки, които ние даваме за събитията – преценки, породени от една дуалистична перспектива. Погледнато от една интегрирана (единна) перспектива, няма нито добро, нито лошо – има само събития; а в крайна сметка ние творим единствено "добро" в смисъл, че всичко, което творим – било то приятно или неприятно – ни разкрива нещо ново относно нас самите.

Да престанем да съдим е първата стъпка в днешния урок. Самоосъждането е един от начините, по които можем сурово да ограничим собственото си творческо проявяване. Осъждането често е онази желязна врата, която ви пречи да бъдете с детето в себе си и да го проявявате.  То се основава на правила, които сме научили, докато сме расли - правила, относно това кое е добро и кое е лошо, какво "би трябвало" и какво "не би трябвало" да правим като "отговорни възрастни", кое е редно и кое е нередно.

Много често ние се страхуваме да престанем да съдим, защото се страхуваме от собственото си усещане за сила. Осъждането държи силата ни под контрол, предпазвани от това "да отидем твърде далеч" и да се нараним. Ако се чувствате по този начин, когато се замисляте над възможността да престанете да съдите, тогава се успокойте. Кажете си, че ще го направите съвсем за кратко – мислете за осъждането като за голямо ментално палто, което ще свалите за малко.

Ако в основата на съзнателното творене лежи някаква цел, то тази цел е да ви постави в съприкосновение с вашата собствена вътрешна радост. Ние определяме радостта не като емоция, а като начин на съществуване. Вие можете да бъдете центрирани в своята радост, дори когато външните обстоятелства са трудни или дори трагични. Това не означава, че сте безчувствени пред лицето на случващото се около вас, а просто, че сте в допир със своята вътрешна сила и не бивате помитани от своя център от страна на развихрилите се емоционални драми.  (Вземете за пример трезвомислещия човек, който в критична ситуация прави онова, което е нужно да се направи, без да се паникьосва.)

Когато сте в пълен контакт със своето собствено състояние на радост, става много по-лесно да сътворите онези житейски обстоятелства, които бихте желали да преживеете. Вашата радост е един отличен водач – тя е гласът, който е в най-голяма хармония с вашата собствена интуиция. На някои им изглежда трудно дори да се докоснат до това състояние на радост, макар че при повечето от нас са налице поне някои малки области от живота ни, в които желаем да изпитваме радост.

Кои са нещата, които ви карат да се чувствате радостни? Опитайте се наум да си съставите списък на тези неща, независимо колко дребни или глупави ви се струват. Това би могло да бъде парче шоколадова торта, вашите кучета или една цигара.

Реагирахте ли на последното? Много от вас навярно са си помислили: "но цигарите са ВРЕДНИ". Това е отличен пример за наличието както на определени вярвания, така и на осъждане. Ако вярвате, че цигарите са вредни за вас, то тогава те наистина са такива. Когато проектирате това вярване върху някой друг или върху себе си, дори докато пушите тази цигара, това представлява осъждане.  То ви изкарва ГРЕШЕН и блокира способността ви да се обичате и да се приемате безусловно.

Понякога ние си позволяваме да се откъснем от своята радост, като я асоциираме с нещо, което според нашите вярвания е лошо за нас. Освен цигарите, много хора вярват, че и шоколадът е вреден ("той ще те направи дебел"), както и диетичната сода ("тя е същинска отрова"), че дори и водата ("20 милиона души поемат уран с водата, която пият")... Списъкът продължава безкрайно, като всяко едно от тези твърдения представлява някакво вярване. Навярно някои от тях вие приемате за верни, а други отхвърляте като абсурдни, докато вашият съсед може да мисли по точно обратния начин. Важно е да осъзнаете, че това са ВАШИ вярвания, и че ако те важат за вас, не е задължително да важат за когото и да било другиго.

Означава ли това, че, ако сте обичали да пушите, но сте отказали цигарите преди три години, защото сте решили, че пушенето ви вреди, трябва да пропушите отново, за да изпитате радост? Разбира се, че не.  Вместо това, бихте могли да изоставите старата асоциация, да разберете, че не се нуждаете от цигарата, за да изпитате радост – че това е просто начинът, по който сте постъпвали преди. Не е нужно да подлагате на съмнение всяко вярване, което поддържате във физическата реалност; изкуството да бъдем съзнателни творци се състои в това да се научим да избираме онези вярвания, с които искаме да творим.

Важността на това да обичаме самите себе си

Важността на обичта към самия себе си в нашия живот би трябвало да е непосредствено очевидна. И въпреки това, бихте ли могли честно да кажете, че обичате себе си напълно и безусловно? Много от нас не могат да кажат това – често има области в живота ни, в които бихме простили на другите без да ни мигне окото, и все пак с години ще влачим със себе си самоосъждане и самонаказание, подобно на топче и верига, прикачени към глезените ни.

Като съзнателни творци, да бъдете в досег със собствената си обич към самите себе си означава да бъдете в досег с източника на вашето собствено същество. Именно оттам се влива силата ви да творите. Когато сте фокусирани извън физическата реалност, вие не изпитвате никакво разединение, така че да обичате себе си е толкова естествено, колкото е естествено дишането в този свят. Да обичате себе си ТУК – във физическата реалност – е също толкова естествено, въпреки че повечето от нас са научили много правила и условности, които наслояваме върху способността си да бъдем и да проявяваме любов.

Какво става с онези области, в които вие не прощавате на / не обичате себе си? Най-малкото, вие източвате собствената си енергия чрез постоянното си прикачване към събитието, във връзка с което толкова сурово се самоосъждате. Възможно е дори да изберете да проявите това по най-различни начини в настоящия си живот: физическата болест е много типичен пример, друг такъв са повтарящите се сънища или кошмари. Възможно е също така да си мислите, че не заслужавате всичко, което искате в живота, защото преди много години сте извършили това "лошо" нещо, като така саботирате собствените си опити да творите.

Това не ви превръща в жертви на самите вас. В действителност, това прекрасно демонстрира колко голяма е в действителност силата ви. Представете си какви творчески способности са необходими, за да пресъздавате постоянно  цирей на задните си части, заради това, че сте набили друго дете в началното училище преди 20 години. Тогава това дете е било "трън в задника" ви и продължава да бъде това и до днес! Да осъзнаете какво точно е представлявало това дете за вас, ще ви помогне да видите по-ясно събитието. Като си простите и като позволите на любовта да се влее във вас, вие ще освободите енергията около това събитие, ще престанете да наказвате себе си за това, че сте набили това дете преди 20 години.

Божествен егоизъм

Една от големите разлики между съзнателното творене и много други мисловни системи е тази, че съзнателните творци признават и приветстват собствените си мотиви за нещата, които избират да правят.

Ние не сме тук, просто за да "помагаме на другите" – ние сме тук, за да ЖИВЕЕМ, и за да правим всичко онова, което изразява радостта ни. Това може да ВКЛЮЧВА помагане на другите, но само ако да правите това ви носи радост. (Не бъркайте концептуалния фокус на изразяване на радостта с безбройните начини, по които тази радост може да бъде изразена във физическата реалност – иначе просто ще прибавите още едно правило относно тока как можете да проявявате любовта и радостта си.)  Честността пред самите себе си е важна в това отношение, тъй като ние често обичаме да възприемаме поза на фалшиво смирение относно тези неща, като вярваме, че сме "духовни" поради факта, че ги вършим, а не просто поради факта, че сме тези, които сме.

Божественият егоизъм е различен от егоизма, с вярата в когото може да сте израснали. Традиционният егоизъм се базира на вярата, че съществува недостиг: "Там навън има само толкова и аз трябва да грабна всичко, което мога." И обратно – традиционната идея за безкористността също е центрирана около вярата, че съществува недостиг: "Там навън има само толкова и, ако всеки от нас вземе само толкова, колкото му е "необходимо", за всеки ще има достатъчно, за да изкара." Ако изоставите вярването, че съществува недостиг, независимо дали говорим за недостиг на пари, на любов или на природни ресурси, тогава традиционните понятия за егоизъм и безкористност просто се разпадат.

Да бъдете божествено егоистични означава да сте уверени, че да преследвате собствената си радост е възможно най-доброто нещо, което можете да направите не само за себе си, но и за всички останали. Да вярвате в изобилието означава да вярвате, че за всички има повече от достатъчно - винаги! Вие разбирате, че всеки човек твори своето собствено положение, своя собствен житейски сценарий и сте убедени, че – независимо как може да се изкушавате да го преценявате отстрани – те все пак получават от него някакво осъществяване на своите ценности. Като живеете от перспективата на божествения егоизъм, вие осигурявате ролеви модел за онези, които не преследват своята радост. Именно това представлява по същество  "да научиш някого да бъде рибар", тъй като вие не проповядвате концепции, а вместо това ги живеете и така давате пример на другите, който те могат да забележат и възприемат.

Означава ли това, че вие НЯМА да помагате на другите или че ще бъдете изцяло изгубени в своя собствен малък свят?  Не.  Спомнете си, че не бива да бъркате идеята да съществувате в своята радост с нейното проявление.  Във всеки един момент вашата радост в действителност ви направлява към най-доброто възможно действие, което можете да предприемете във всеки един момент.  Помнете също така, че радостта е състояние на съществуване, което може да се усети по най-различни начини – като се започне от щастливата възможност и се стигне до действието, предприето с максимален интегритет.  Някой като Майка Тереза е можела да извърши своите добри дела, единствено като е оставала в своя център и като е следвала собственото си призвание и радост – иначе тя най-вероятно би угаснала много по-рано.  За да можем да напълним чашите на другите, първо трябва да се напълни нашата собствена кана.

Задание за самостоятелна работа

1. Изберете си някаква форма на изкуство – може да е нещо, в което не сте много добър, но до което имате лесен достъп.  Това може да е химикал и хартия, вашият компютър, музикален инструмент, глина или нещо друго, което ви интригува. А сега си позволете да си поиграете. Ако сте чувствителни към критиката на другите, навярно ще пожелаете да направите това някъде, където няма да ви обезпокоят. Не се опитвайте да напишете роман или да сътворите симфония – играйте си така, както би си играло едно малко дете. Пишете си нещо, пейте високо и фалшиво, удряйте по клавиатурата – продължавайте да си играете, докато не почувствате как усещането за вътрешна радост започва да изпълва сърцето ви.

2. Обърнете внимание на това какви критики отправяте към самите себе си през деня. Колко самокритични сте, когато изтървете нещо или направите някаква "грешка"? Обърнете внимание на това какви мисли и евентуално призрачни гласове минават през главата ви в такива моменти.  Ако е възможно, изпратете на самите себе си малко любящо опрощение всеки път, когато се уловите, че сте сурови и критични към себе си.

Край на втори урок


Кристен и Джон Фокс

Превод: Мария Казакова

назад   напред



Ако материалът ви харесва и го намирате за полезен, помогнете му да достигне до повече хора чрез бутончетата по-долу. Благодаря ви!
free web stats
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на сайта. Към пълната версия.
Уебсайт в alle.bg