Истинското здраве означава физическо, емоционално, умствено, духовно и социално благополучие
Виртуална обител за лечение и трансформация

Трети урок

Страхът и съмнението. Отхвърляне на ограниченията. Какво ви възпрепятства да изживеете своята визия?

Преглед на заданието за самостоятелна работа: Успяхте ли да откриете радостта си, докато си играехте? Фрустрирани ли се чувствахте или бяхте в състояние просто да бъдете спонтанни и да не се тревожите за резултатите?

Какво представляват страхът и съмнението?

Страхът – в неговата най-проста форма – е предупредителен механизъм за тялото да внимава за евентуална физическа опасност. Това е естествената роля на страха и – в идеалния случай – единствената роля, която той би трябвало да играе в живота ни. Онова, в което страхът се е превърнал за много хора, е мястото, в което нашата силата е проектирана извън нас самите – толкова далеч извън нас, че ни се привижда като отделена от нашето вътрешно същество. Независимо дали става въпрос за земетресения, за правителството или за компютърния проблем "2000", страхът играе една и съща роля под безкрайно разнообразие от маскировки. Ако вашите вярвания относно дадено нещо ви казват, че вие нямате власт над него, вие започвате да се страхувате, че то може да ви навреди.

Понякога ние позволяваме на нашите страхове – и на вярата в нашето безсилие, която лежи в основата им – да ни диктуват да водим "безопасен" живот. Вместо съзнателно да се изправим срещу тези страхове или да разгледаме вярванията, които лежат в основата им, ние ги избягваме, като просто не поставяме под въпрос съответните области от нашия живот. В някои случаи човек може да успее да създаде един привидно "нормален" живот за себе си, който дори да му носи известна доза щастие, въпреки че обикновено в живота му остават големи области, в които той се чувства неудовлетворен. Възможно е да започнем да изживяваме скука, фрустрация или депресия, задавайки си въпроси като: "Само това ли представлява животът?" Ние знаем, че той не е само това, че има огромни аспекти от нашето същество, които са неудовлетворени. При все това ние може до такава степен да сме привикнали към безопасната структура, която сме си изградили, че е необходимо известно съзнателно усилие, за да забележим стените около себе си.

Съмнението е братовчед на страха. Съмнението произтича от същите онези вярвания, които се базират на безсилието.  За разлика от страха, който възниква, когато усетим някаква заплаха от област, по отношение на която се чувстваме безсилни, съмнението се поражда от това, че не вярваме в своята сила да сътворим резултата, който желаем в дадена ситуация. Страхът и съмнението често се преплитат в нашия живот, тъй като ние често поддържаме вярвания в определена област, които ни карат да се чувстваме едновременно застрашени от нея и безсилни да я спрем.

Пример за това е компютърният проблем "2000". Много хора се страхуваха от това, което той можеше да причини, и не вярваха, че той може да бъде разрешен преди настъпването на 2000-та година. Някои дори реагираха на това вярване като започнаха да се запасяват със суха храна, подготвяйки се за онова, което според тяхното вярване беше "неизбежно". Като предприеха такова действие, те, на първо място, подсилиха първоначалното вярване в своето безсилие, като с това направиха по-вероятна възможността да преживеят подобно събитие. Ключът към подобен род нежелателни ситуации е да разпознаете кое е вярването, което лежи в основата им – да го разпознаете просто като вярване, а не като "факт", и да си напомните, че то може да бъде променено. Преместването на перспективата от това да приемате нещо за факт към това да го разглеждате като вярване, може би е най-предизвикателната част от всичко това, но също така и най-възнаграждаващата.

От перспективата на творенето на реалността, страхът и съмнението могат да се превърнат в двама от най-добрите ви приятели. Когато се чувствате уплашени или безсилни или се съмнявате в изхода от дадена ситуация, това е шанс за вас да отстъпите назад и да си кажете: "А, ето още една област, в която мога да възвърна силата си." Страхът и съмнението биват трансформирани от нещо, което ви е възпрепятствало да постигнете целите си, в приятелски съветници, които развяват ярки оранжеви флагчета на всяко място в живота ви, където вие не вярвате в своята сила.

Как да се противопоставим на страха и съмнението

Наясно сме, че в горните параграфи сме направили справянето със страха и съмнението да изглежда твърде лесно, и понякога то наистина е лесно; много пъти, обаче, страхът и съмнението изглеждат твърде "РЕАЛНИ", така че да се изправим срещу тях и да се справим с онова, което имат да ни покажат, е сред най-трудните уроци, които можем да научим, и понякога изисква най-големия кураж, на който сме способни.

Понякога, когато не можем да се освободим от вярването си в страха (и по ирония – точно защото ни е страх да го направим), ние си казваме, че това е просто страх и че не трябва да се тревожим, след което така или иначе сътворяваме събитието, от което ние било страх. Възможно е да сте напуснали работата си и да сте се оказали без пари за наема, след което започвате сурово да се осъждате за това, че на първо място изобщо сте се противопоставили на страха си от безпаричието. Истината е, че ако не можем да си позволим да се освободим от това първоначално вярване в безсилието си, ние ще сътворим (не)желаното събитие, за да си покажем, че, макар и да е неприятно, положението все пак не е чак толкова лошо, колкото страхът ни ни е карал да си мислим.

Номерът се състои в това да отстъпите – особено от онази сурова вътрешна критика, която навярно ви казва колко сте луд за това, че сте поставили под въпрос тези области от своя живот. И в този случай самоосъждането е онова, което е надигнало своята грозна глава. Ако в съзнателното творене има някакъв бич, то това е самоосъждането. Единственият начин да се справите със самоосъждането е да обичате себе си, да позволите на любовта да се влее във вас и да запълни всички онези втвърдени, студени области в сърцето ви.

Защото – когато се откажем да се фокусираме върху страха, съмнението и разделението – ние по естествена начин се връщаме към състоянието на по-голяма хармония със своето истинско същество и с Любовта, която ние сме.

Вашата лична визия

Имате ли някаква визия за самите себе си? А за живота, който бихте водили в идеалния случай? Ако имате такава визия, колко далеч сте от преживяването на този идеален живот? Виждате ли себе си като встъпващ в този живот още сега или това изглежда невъзможно далеч във времето?

Ако не живеете този живот сега, вземете лист и химикал и запишете причините, поради които не живеете такъв живот. Задайте си въпроса: "Кое ми пречи да живея своя идеален живот още в този момент?" След като свършите, разгледайте всяко изречение, което сте написали, и се опитайте да идентифицирате вярванията, които лежат зад него. Тези вярвания могат да ви изглеждат като житейски факти и като нещо абсолютно очевидно за всеки, но въпреки това ги запишете. Едно вярване, което години наред считах за "истина", беше, че човек трябва да работи усилено, за да си изкарва прехраната. Глупости! Говорете ми вие за ограничения!  И въпреки това, по онова време можех да се закълна, че това е житейски факт.

Един от начините, по които е вероятно да ограничавате себе си, е като вярвате, че трябва нещо да НАПРАВИТЕ, за да имате този идеален живот още сега. Възможно е да вярвате, че трябва да свалите 10 кг. преди да стане възможно да срещнете онази съвършена жена, или че трябва да спечелите от лотарията преди да стане възможно да напуснете работата си. Нека кажем още веднъж: няма нищо лошо в това да поддържате такива вярвания, но ако придържането към тях ви пречи да постигнете целта си, защо да се тревожите за тях? :-)

Един от най-подсилващите аспекти на това да бъдете съзнателни творци е възможността да се отдръпнете назад и да си кажете: "О, нима съм вярвал в ТОВА!?!" Става въпрос за едно чудесно чувство на разпознаване, възникващо, когато успеете да асоциирате своята творческа сила със събитията, които сте творили до този момент – особено в случаите на нежелателни събития, които сега вече можете да освободите от живота си. Този процес се съпътства от известно вливане на енергия, от усещане за ускорение – особено когато вече сте правили това няколко пъти и наистина чувствате как собственото ви усещане за творческа мощ нараства.

По-долу можете да намерите списък с някои насоки за съзнателно творене. Според нас те представляват едно полезно средство за обясняване и разкриване на творческия процес.  Чувствайте се свободни да ги изучавате и да експериментирате с тях, а за самостоятелна работа запишете всичко, което ви хрумне, докато ги четете.  Това ще ви разкрие дори още повече неща относно вас самите и нещата, в които вярвате, за които може съзнателно изобщо и да не сте знаели!

Насоки за съзнателно творене

  • Вярванията представляват онова, което считаме за вярно в живота си.
  • Намерението представлява фокусирано желание да сътворите нещо.
  • Действието е движение във физическата реалност.
  • Действието е поток от енергия.
  • Действието позволява на намерението да се влее във физическата реалност.
  • Намерение и действие, които се основават на противоречащи си вярвания, създават повтарящи се модели.
  • "Нищо" е повтарящ се модел, при който отсъстват резултати. (Това е различно от идеята, че съзнателното творене "не действа".)
  • Приемането представлява предприемане на действие в съответствие с намерението.
  • Приемането е единственото необходимо действие.
  • Съпротивлението представлява предприемане на действие, което противоречи на намерението.
  • Интуицията е компасът на намерението.
  • Нашата вяра в интуицията ни направлява към приемане.


Край на трети урок


Кристен и Джон Фокс

Превод: Мария Казакова


назад   напред



Ако материалът ви харесва и го намирате за полезен, помогнете му да достигне до повече хора чрез бутончетата по-долу. Благодаря ви!
web statistics
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на сайта. Към пълната версия.
Уебсайт в alle.bg