Истинското здраве означава физическо, емоционално, умствено, духовно и социално благополучие
Виртуална обител за лечение и трансформация

Как да се освободите от потиснатите емоции

Обичайният начин, по който се справяме с неприятните емоции, е като ги потискаме или игнорираме. Това са нормалните механизми, които умовете ни използват, за да се справят със ситуации, с които нямаме особено желание да се занимаваме в настоящия момент. Когато в съзнанието ни възникнат силни емоции, често има някаква част у нас, която си казва: "Това сега ще ми разруши щастието и това не ми харесва, така че ще му обърна внимание по-късно." Проблемът при този подход е, че това "по-късно" никога не настъпва и тези емоции се изтласкват все по-навътре, докато напълно престанем да ги осъзнаваме.

Един от основните закони на вселената е този, че енергията не може да бъде създадена или разрушена – тя може само да променя формата си. Същото важи и за нашето съзнание. Можем да потискаме емоциите си в продължение на много дълго време, но това, че сме престанали да ги осъзнаваме не означава, че напълно са изчезнали. Енергията на потиснатите ни емоции се сляга на дъното на подсъзнанието ни, където започва да събира "емоционална прах".

Тази "прах" е всъщност емоционална енергия, която резонира с потиснатите ни емоции. Тези емоции също така привличат сходни на тях емоции. Те правят това като привличат в живота ни ситуации, които ги активират и подхранват със сходна емоционална енергия. По този начин потиснатите емоции (които всъщност представляват енергийни модели) започват да набират сила, докато не започне да се натрупва емоционално налягане.

Това вътрешно налягане на потиснатите емоции е онова, към което много от нас се страхуват да погледнат. Налягането постепенно нараства, докато не стане твърде силно, за да може повече да остане скрито, след което се издига до повърхността и се проявява под формата на изблик на ярост, депресия или някаква нехарактерна за нас емоционална реакция. Когато настъпи този емоционален срив, ние изпитваме временно облекчение вследствие на освобождаването на енергията. Ако, обаче, не извършим необходимата работа, за да освободим цялата акумулирана енергия, налягането ще започне отново да нараства, докато следващото "външно" събитие не освободи част от него.

Когато преживеем някаква емоционална травма, ние имаме избора или да се справим ефективно с нея, или да се отвърнем от нея. Когато изберем да се отвърнем от нея, ние трябва да направим нещо с енергията от ситуацията. Ние или 1) потискаме емоциите, 2) изразяваме ги (например казваме нещо в гнева си) или 3) се разсейваме с нещо друго.

Тези обезсилващи форми на справяне с емоциите водят до подсилването на съответния емоционален модел в психиката ни, който в крайна сметка може да възприеме свой собствен живот и да започне да управлява живота ни. Когато подхождаме към емоциите по този начин, процесът може да се проточи безкрайно или дотогава, докато не настъпи пълен (често пъти наричан нервен) срив. Нервният срив, макар и травмиращ, обикновено има силен преобразуващ ефект, тъй като при него за много кратко време се освобождава огромно количество потиснати емоции. Именно за този катарзис, или "тъмна нощ на душата", се споменава в много митове, религии и шамански традиции.

Добрата новина

Добрата новина е, че не се налага да чакаме настъпването на пълен нервен срив, за да започнем да освобождаваме тези потиснати емоции. Има начин да намалим това емоционално налягане, независимо колко силно е то, по един благотворен и преобразуващ начин. Той изисква пределна честност пред самите себе си и смелост да се изправим лице в лице със страха, който всъщност е бил причината изобщо да потиснем тези емоции. Това не е лесен път и към него не бива де се пристъпва нехайно, но е път, който трябва да поемем, ако искаме да живеем един наистина спокоен и уравновесен живот.

Процесът на декомпресия

На първо място е важно да си изградим безопасна вътрешна атмосфера, в която този процес да протече.

Средствата за култивирането й са прости: смирение и приемане. Ние трябва да развием смирение по отношение на факта, че всичко е добре и че емоциите, които се страхуваме, че ще се надигнат, няма да ни убият, макар че понякога може да ни се струва така. Можем също така да култивираме отношение на приемане спрямо всички емоции, които се надигат, като просто ги наблюдаваме без да ги осъждаме.

Второ, не бързайте да етикирате емоциите, когато те се надигнат у вас. Изоставете всяка мисъл относно емоциите и вместо това се съсредоточете върху усещанията, които те пораждат в тялото ви. Отначало може да ви бъде трудно да направите това, защото може да е налице известна емоционална скованост. В такъв случай се фокусирайте върху намерението просто да почувствате емоциите и рано или късно това ще се случи.

След като сте изоставили всякакви мисли и етикети относно емоциите, просто изживейте чувствата си, без да се опитвате да ги променяте. Може да забележите, че изпитвате известна съпротива спрямо начина, по който се чувствате, но приемете спокойно и това. Ако почувствате такава съпротива, ключът е да не се съпротивлявате на съпротивата.

Когато просто наблюдавате емоциите си такива, каквито те се надигат у вас, без да се опитвате да им поставяте етикети, те се превръщат просто в енергии, танцуващи на енергийния фон на съзнанието ви. Тъй като не сте им поставили етикети, за вас вече е без значение дали тях изобщо ги има или не. Можете да си зададете въпроса: "Какво би станало, ако това чувство остане в тялото ми завинаги?" Какво би станало тогава? Ако продължите да се чувствате така завинаги, това би ли ви убило? Вероятно не…

Радикалната стъпка: Приемане на емоциите такива, каквито са

Опитайте само за миг да експериментирате с възможността дадена емоция никога да не ви напусне и вие напълно спокойно да приемате това, без да чувствате нужда да променяте каквото и да било. Усетете как ви кара да се чувствате това отношение, в сравнение с отношението на съпротива. Може да се почувствате почти умиротворени, дори насред някаква много тежка емоция.

Като не етикираме емоциите и не се съпротивляваме на това, което чувстваме, ние позволяваме на емоционалната енергия да се завърне в потока на вселената, вместо да я държим потисната у себе си. Тъй като вече не се съпротивляваме на изпитването на емоцията, повече нищо не й пречи тя да напусне психиката ни – тя най-после е свободна да си отиде.

Както виждате, няма ограничения по отношение на това доколко можете да приемете случващото се, да му позволите да бъде. За щастие, има ограничение на енергията на освобождаваната емоция. Ако сме достатъчно търпеливи и продължим да се отдаваме на процеса, в крайна сметка налягането на емоцията спада напълно, сякаш някакъв огън в нас я е изгорил докрай. Именно този преобразуващ огън на процеса на декомпресия е който изчиства всички неприятни усещания, свързани с потиснатите емоции. Онова, което остава, е топлината на този огън, в която се съдържат и всички уроци, които сме искали да научим от това преживяване.


Раян Браун

Превод: Мария Казакова

Ако материалът ви харесва и го намирате за полезен, помогнете му да достигне до повече хора чрез бутончетата по-долу. Благодаря ви!
shopify site analytics
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на сайта. Към пълната версия.
Уебсайт в alle.bg