Истинското здраве означава физическо, емоционално, умствено, духовно и социално благополучие
Виртуална обител за лечение и трансформация

Техника за пречистване на менталното тяло, емоционалното тяло и клетъчната памет

Техниката, която ви предлагам по-долу, представлява безопасен начин за постепенно самостоятелно очистване на вашия умствен свят, вашия емоционален свят и вашите телесни клетки от негативната информация, която се е натрупала в тях в следствие на негативен житейски опит и преживявания. Противно на това, в което много хора вярват, травмиращите преживявания не са нещо, което просто остава в миналото. Тези преживявания са конгломерати от мисловна енергия (мисли), емоционална енергия (чувства и емоции) и визуални образи, които представляват фини, невидими енерго-информационни образувания, "записани" в нашите ментални, емоционални и физически тела, които по своята същност също представляват енерго-информационни полета. Тези негативни "записи" са причина за нашите умствени, психически и физически заболявания и неразположения, както и за несполуките и злополуките в живота ни. Те също така са причината, поради която човек не вижда и дори не може да си спомни своята истинна вътрешна природа – своята Душа, своята съвършена и чиста Сърцевина.

С използването на тази техника, вие постепенно ще започнете да се освобождавате от "мрака" в себе си и все повече и повече да пропускате в себе си Светлината на своята съвършена вътрешна природа. С напредването на очистителната работа, у вас ще нараства усещането за лекота, радост и оптимизъм, а на по-късните етапи ще започнете да установявате контакт с Душата си и да долавяте фините насоки, които Тя ви дава във всеки един момент, за постигане на хармония, щастие и благоденствие в живота ви, както и за поетапното разкриване и осъществяване на вашата житейска мисия. Допълнителен ефект от прилагането на тази техника се явява видимото подмладяване на физическото тяло, повишаването на неговата виталност и подобряването на неговото здраве.

Техниката може да се прилага всеки ден или само в дните, когато чувствате необходимост от това. Можете да я прилагате в продължение на няколко минути или на няколко часа, стига това да не създава у вас усещане за напрежение, превъзбуденост, подтиснатост или умора. Ако усетите необходимост да се отдалечите от практиката за известно време, насочете вниманието си към дейности, които са ви интересни, забавни и повдигат настроението ви. Това е задължителен баланс в процеса на работа с нашата "тъмна" страна... Чувството за хумор също е от огромна помощ, за да не се обезкуражаваме, страхуваме или срамуваме от негативния материал, който откриваме дълбоко в себе си в процеса на своето самопречистване. И не забравяйте да обичате себе си винаги!  

Описание на техниката

1. Усамотете се за няколко минути на място, където за известно време никой няма да ви обезпокои.

2. Легнете или седнете удобно.

3. Отпуснете цялото си тяло. Можете да започнете от пръстите на краката си и да стигнете до върха на главата си. Просто насочвайте вниманието си последователно към всяка част от тялото си и си представете как всяка една от тях се отпуска все повече и повече.

4. След това започнете бавно да броите отзад напред от 50 към 1. С всяка следваща цифра се отпускайте все повече и все повече.

5. Когато се отпуснете добре, спомнете си една ситуация от миналото ви, която е свързана с неприятни емоции за вас. Възможно е у вас да възникнат много такива спомени наведнъж. Въпреки това, изберете една от тези ситуации - която и да е, и продължете упражнението с нея. Над другите ситуации ще работите след това.

Нека припомнянето протече в следната последователност:

а.   Припомнете си ситуацията в картини. Трябва да видите като на филм самото действие, което се е случило. Не е нужно картините да са много подробни или детайлни. Достатъчно е да си спомните каква точно сцена се е разиграла, какво точно се е случило.

б.  След това издигнете от дълбините на душата си емоциите, които сте изпитали в този момент. Трябва да се опитате да преживеете тези емоции отново, а не просто да анализирате в главата си: "Почувствах това и това". Когато тези емоции се надигнат във вас, все пак не ги оставяйте да ви завладеят напълно, както тогава в онази ситуация. Съживете ги само толкова, колкото ви е необходимо, за да разберете какви точно са били тези емоции. След като осъзнаете какви емоции са ви завладели в онази ситуация, отстранете ги от себе си (не потъвайте повече в тях).

в.  След това си припомнете подробно какво сте си помислили тогава в онази ситуация. Припомнете си какво точно сте "видели" в онази ситуация (как точно сте си я изтълкували), че това да ви накара да изпитате онази емоционална болка, която тогава сте изпитали (и която още носите в себе си).

Няма абсолютно никакво значение откъде точно ще започне това разплитане на миналото. Ако не насилвате подсъзнанието си и го оставите самó да си избере на какво да се върне, то ще извади на показ онези случаи, които то по някаква причина смята за най-належащи или които към момента са по-достъпни и които, следователно, ще трябва да разчистите първи, за да могат да изплуват други случаи.

А ето как точно трябва да се приключва всяко такова упражнение по припомнянето на случки, които са свързани с неприятни и болезнени емоции за вас.

6. След като сте преминали всички етапи на припомняне, нужно е да дадете прошка на всички, които в дадената ситуация са допуснали грешка. Допусналият грешка може да е друг човек, може да сте вие самите, а може да сте и двамата. За "грешка" ще считаме всички мисли, чувства, думи и отношение/поведение, които не са проява на обич и уважение.

Обикновено, още докато протича процесът на припомняне, човек много ясно усеща кое в неговото или в чуждото поведение е било грешка. Казвам "усеща", защото регистрирането на грешката става мигновено и човек го усеща с цялото си същество, без дори специално да го формулира като мисъл в главата си. Регистрирането може да бъде почувствано като леко свиване на стомаха и известно помръкване - точно както човек реагира, когато види нещо грозно и недобро. Способността на човек мигновено да забелязва подобни грешки се дължи на работата на съвестта. В състояние на дълбока релаксация (в която човек изпада благодарение на предходните стъпки в това упражнение), човек е в състояние да долови "гласа" на съвестта много по-лесно, отколкото в обикновена ситуация. Това е така, защото състоянието на дълбока релаксация ни доближава максимално близо (толкова, колкото е възможно, в зависимост от нивото ни на развитие) до нашата истинска вътрешна същност, която от своя страна безпогрешно знае кое е правилно и кое е неправилно. Съвестта е всъщност гласът на тази наша истинска вътрешна същност, чрез който тя ни сигнализира, че е налице грешка.

Защо мислите, чувствата, думите и отношението/поведението, които не са проява на обич и уважение, са грешка? - Грешката е нещо, което не е вярно или правилно. Тя е нещо, което е в разрез с истината. А истината, с която са в разрез неосноваващите се на обич и уважение наши мисли, чувства, думи и отношение/поведение, е тази, че:

Всяко човешко същество, по своята същност, е завинаги чисто, красиво, силно и съвършено и поради това то е завинаги достойно единствено за обич и уважение.

Когато мислим за себе си или за друг човек нещо различно от тази истина, ние мислим не-истини, мислим погрешно. От погрешните мисли произтичат нежелателни емоции (страх, гняв, ревност, ненавист и всякакви други форми на агресия), а оттам вече произтичат и неправилните думи, поведение и отношение.

Това, че по своята същност човек е съвършен и, следователно, достоен за обич и уважение, не всички съзнават или признават. Но няма човек, който поне интуитивно да не схваща тази истина. Защото и най-презряното или самопрезиращо се човешко същество страда, когато не получава обич и уважение и, следователно, то вярва, че има Нещо у него, което е достойно за обич и уважение независимо от всичко. Това "нещо" е именно неговата истинска вътрешна същност, която никога не може да бъде опетнена от никоя негова или чужда грешка.

Това, че всички интуитивно схващат наличието на едно съвършено ядро у себе си, не означава, че човек съзнателно знае и приема тази истина. Напротив, хората най-често, на съзнателно ниво, мислят точно обратното: че те самите и всички останали са (поне донякъде) грешни, несъвършени. Подобни мисли са проява на невежество. Невежество, за което тези хора не носят вина, тъй като те никога не са били научени на истината. От подобно невежество човек трудно може да се освободи сам, тъй като той непрекъснато се сблъсква с примери за собственото си несъвършенство и грешност и несъвършенството и грешността на другите. Всички те са, разбира се, последици отново от същото това невежество, но човек няма как да разбере това, ако някой не му отвори очите за истината. Добрата новина е, че – рано или късно – очите на човека се отварят за истината: той я научава било от книга, било директно от някой друг, който вече знае тази истина. И тогава човек става отговорен за това да започне да преосмисля старите си грешки и да се опитва да живее според истината. Разбира се, през цялото това време съвестта непрекъснато ни е сигнализирала, когато сме грешали - въпросът е колко сме я слушали...

И така, заключителната част на упражнението по припомняне се състои в това да простите грешките на всички, които в припомнената от вас ситуация са допуснали такива. Прошката, обаче, е нещо повече от това само да помислите или кажете "Прощавам ти" или "Прощавам си". Прошката трябва да бъде дадена от цялото ви сърце и да бъде искрена. Всичко, което беше казано по-горе относно същностното съвършенство на човешкото същество, трябва да ви помогне да дадете такава искрена и дълбока прошка. За да простите на себе си, вие трябва да осъзнаете, че сте сгрешили от невежество. И за да простите на другите, трябва да осъзнаете, че те също са сгрешили от невежество. Нито вие, нито те имате вина за това, просто защото не сте били научени на истината.

Даването на прошката може да протече по различни начини. Възможно е в определени случаи веднага да сте в състояние да си простите или да простите на другите безрезервно и от цялото си сърце. В такъв случай си представете, че човекът, който някога е сгрешил спрямо вас, сега стои пред вас, и от сърце изречете думите: "Прощавам ти искрено и от цялото си сърце. Обичам те и ти прощавам. Върви си в мир." Ако пък вие сте този, който в дадената ситуация е сгрешил спрямо друг човек, представете си този човек пред себе си и му поискайте прошка, чуйте как той ви казва, че ви прощава и ви обича, а след това си кажете, че и вие самите прощавате на самите себе си и се обичате.

Възможно е в някои случаи да ви е по-трудно да простите на другия или на себе си. Това ще са случаи, в които чуждата или вашата грешка ви изглеждат особено тежки и жестоки. В такъв случай може да ви се прииска да кажете на човека, който ви е наранил, какво всъщност ви е причинил. Представете си, че той стои пред вас и му кажете всичко онова, което досега сте таили и не сте имали възможност да му кажете. Не се притеснявайте, ако в този момент заговорите на този човек с гняв или обида. Продължавайте да му говорите - той трябва да чуе всичко, което имате да му кажете. Когато приключите с признанията си, ще се поуспокоите малко. Тогава си представете какво този човек ви отговаря. Чуйте как той ви казва всичко онова, което искате да чуете от него в този момент: че се разкайва за стореното, че не е бил прав, че е бил жесток и т.н. След това чуйте как той искрено ви се извинява за всичко, което ви е причинил, и ви моли от цялото си сърце за прошка. Тогава му дайте своята прошка. Ако пък вие самите сте били особено несправедливи към някой друг и това ви пречи веднага да си простите, представете си, че този човек стои пред вас и искрено се разкайте пред него за това, което сте му причинили. Кажете му всичко онова, което мислите, че той би желал да чуе от вас, за да се успокои и да ви прости. След това си представете как той ви дава прошка от цялото си сърце и ви казва, че ви обича. А след това и самите вие простете на себе си и си кажете, че се обичате.

В края на тази процедура са възможни различни реакции от ваша страна. Възможно е да въздъхнете със силно облекчение, да се усмихнете или дори да се разсмеете, а може и да се разплачете. Възможно е да реагирате едно след друго и по всички тези начини. Всяка една от тези прояви е признак, че сте успели да разсеете негативните и неприятни мисли и емоции, с които дадената случка е била свързана за вас. Успели сте да свалите от себе един тежък товар. В случаите, когато вие сте били тези, които са сгрешили, облекчението ще дойде от това, че сте свалили от себе си огромния товар на чувството за вина (обикновено сълзите се появяват именно при такива случаи).

След като приключите с дадена случка, можете да продължите с припомнянето на друга - ако имате желание и време за това. Веднъж заели се с тази работа по преразглеждането на миналото, в съзнанието ви ще започнат да изплуват много такива случаи. Това може да ви се случи по време на упражнението, или пък докато сънувате, или пък насред заниманията ви през деня. Нужно е за всяка такава случка да прилагате описаното по-горе упражнение поотделно. Работата може да се окаже много и ще изисква от вас да отделите доста време. Но няма друг начин миналото да бъде разплетено и освободено. Със случките трябва да се работи една по една, дори когато те са свързани с един и същи човек. Това е така, защото всяка случка представлява един отделен комплекс от мисли, емоции и спомени (визуални образи), които трябва да бъдат разплетени един по един, за да настъпи желаното освобождение и облекчение. Ето защо не можете да простите наведнъж на човек, който многократно ви е причинявал болка. Както и не можете да простите на себе си наведнъж за всичко, което сте причинявали многократно на друг някой човек. За съжаление, заобиколен начин няма...


Пример

По-долу можете да се запознаете с кратък пример за прилагане на гореизложената техника. Описанието на осъществилия се процес ми бе изпратено от човек, с когото работехме съвместно по овладяването и използването на тази техника, и се публикува с негово разрешение. Както ще видите, той е адаптирал отделните етапи от техниката така, както е изисквала съответната припомнена случка. Чувствайте се свободни вие също да адаптирате техниката към нуждите си, като се стараете да не сковавате въображението и спонтанността си чрез твърде стриктно или буквално придържане към дадените указания.

*

"... Вечерта реших да опитам техниката за очистване. Не знам защо, но първата случка, която ми хрумна, беше едно доста старо преживяване. Предполагам, че се сетих за нея, защото същия ден имах (пореден) неприятен разговор с колежката, която заема съществено място в този ми спомен. Освен това, този спомен (изглежда) продължава да провокира у мен силно негативно чувство към тази жена.

Спомних си как един ден заварих колежката над един компютър – разглеждаше нещо на монитора. Приближих се и видях, че гледа снимки от фирменото парти от миналата седмица. Тогава бях съвсем нов на това работно място и това парти беше първото ми заедно с тези колеги. Аз много обичам да танцувам и може да се каже, че доста се бях изявил на събирането. Беше ми любопитно дали и как са се получили снимките. Наведох се и аз над монитора, за да погледам, но в този момент – абсолютно изневиделица – колежката ми се тросна: "Ти пък къде се търсиш по снимките!" Каза го с такъв тон, сякаш съм последният човек, когото някой би желал да фотографира!

Докато си припомнях, в мен отново се надигнаха чувствата от тогава – гняв, недоумение и тъга.

Спомних си и какви мисли ми минаха през главата – и тогава, и по-късно: "Супер гадно е някой да се държи така с друг човек! Може да съм нов тук, може да съм на по-ниска длъжност от нея, но тя няма право да ми говори толкова грубо! Аз наистина танцувах готино! Нима не заслужавам да бъда сниман и да съм на снимките, само защото съм нов тук, не съм ничий "човек" и не съм на някаква висока длъжност?!"

След това си представих как въпросната колежка стои пред мен. Гледах я ей така в ума си известно време и се питах какво искам да й кажа. И тогава, докато я гледах, изпитах някакво съжаление към нея. Сякаш направо прозрях в нея и видях какво самотно, тъжно, комплексирано и недоволно същество е. По някакъв начин осъзнах, че с цялата си самонадеяност и арогантност и грубост към хората само се опитва да си избива комплексите и нещастието. Стори ми се толкова жалка и изгубена – щом съди за хората по това колко власт, връзки или пари имат... Нищо не исках да й кажа. Гневът ми към нея премина и ми стана много смешна мисълта, че съм се оставил такъв човек да ми определя настроението и едва ли не самоуважението... Изненадващо за мен, прииска ми се да се извиня! Да се извиня НА САМИЯ СЕБЕ СИ, че не съм се уважавал аз самият достатъчно! Защото, ако се бях уважавал достатъчно, думите и реакцията на тази жена нямаше изобщо да ме засегнат или разстроят по никакъв начин... Дадох си сметка, че тогава бях позагубил малко смелост и вяра в себе си, защото известно време не можех да си намеря работа и бях преживял доста труден период без пари и хора, които да ми помогнат... Но това не е причина човек да спре да уважава себе си! Обещах си никога повече да не предавам така самия себе си – независимо какво ми е житейското положение!!!

След това се успокоих. Този случай вече не ме тормози. Към колежката не изпитвам нищо – определено не симпатия, но не и антипатия. Общо взето, вече не я забелязвам и не ме интересува какво казва и как се държи и дали изобщо съществува. Просто се чувствам по-добре в кожата си. И това ми харесва!!!"


Мария Казакова


Ако материалът ви харесва и го намирате за полезен, помогнете му да достигне до повече хора чрез бутончетата по-долу. Благодаря ви!
web statistics
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на сайта. Към пълната версия.
Уебсайт в alle.bg