Истинското здраве означава физическо, емоционално, умствено, духовно и социално благополучие
Виртуална обител за лечение и трансформация

Прераждането

Съзнанието и формалната природа:
физическа, емоционална и ментална;
трите тела и процесът на смъртта;
идентифициране като Душа

През вековете, човечеството – в своите религиозни стремления – е достигнало до някои основни концепции, които то е втъкало в канавата на нашия живот, използвайки традицията, обичаите и церемониите, за да придаде на тези концепции контекст и автентичност.

По този начин са възникнали великите религии и култури, в рамките на които Истината е била облечена в съответствие с начина на мислене, и специфичната Светлина, на въвлечените в тях хора. Между всички тях е налице едно сходство на принципите, което, когато бъде извадено изпод външните обвивки на техните специфични одежди, ни предоставя една ясна и красива мъдрост, която е универсална в своето разбиране и в своето приложение.

Противоречащите си концепции, които откриваме в рамките на различните религии, не накърняват с нищо истините, които те са въплътили, нито ги правят по някакъв начин по-малко ценни за масите, на които те са служили и продължават да служат.

Три пети от населението на света, или приблизително толкова, вярват в прераждането, докато останалите две пети упорито поддържат, че хората живеят на тази земя само веднъж. Всяка от великите световни религии учи и проповядва онази любов, която води до братство и мир на Земята. По своите принципи те са в съгласие една с друга; но по своите доктрини те се различават и поради тази причина те често не се разбират една друга.

Би било подобаващо за всички нас да се образоваме в чуждите религии така, както сме образовани в нашата собствена, тъй като това е тяхната сърцевина. Религиите са израз на стремлението на човечеството към Бога и докато една от тях се обръща към Него чрез едно име, а друга – чрез друго, различно име, не се ли молят всички те на едно и също Божествено Същество?

Когато сърцето е искрено в своето стремление, няма ли Бог да обърне внимание на този зов? Има ли значение за Бога дали един човек вярва в прераждането, а друг – не, ако и двамата се стремят към и служат на онези принципи, които са универсални в своето благо за човечеството? Нима Бог изслушва с по-голямо внимание и милост изповедта, която е била произнесена гласно, отколкото онази, която е била направена мълчаливо?

Без значение каква е нашата религия, имаме доста да научим от Мъдростта, преди да си хванем ръцете в израз на братство и добра воля.

В тази серия от инструкции концепцията за прераждането бива представена на западния духовен ученик за обмисляне. Ако духовните ученици не я приемат, това е тяхно божествено право. Това няма да доведе до осъждане нито на тях самите, нито на принципите на истината, които тези инструкции излагат. Тази теза не се предлага, за да събуди противоречия, нито се счита за необходимо човек да я приеме, за да бъде в състояние да познае и изживее истината.

Тя се предлага, защото авторът искрено вярва в нейната валидност и в това, че нейното разбиране е божествено право на всеки човек. След като е било постигнато такова разбиране, нега всеки я приеме или отхвърли в съответствие със собствената си светлина.

Споменахме по-рано, че съществува един Дух, който обаче обитава много тела. Духът представлява Волята, или Намерението, на Бога. Субстанцията, от която са изградени телата, е материалният аспект – Интелигентната Субстанция на Бога. Взаимодействието между тези двете – Духа и Субстанцията, или Божествената Воля и Божествената Интелигентност – поражда съзнанието в рамките на формата.

В рамките на човешкото същество, това съзнание е Синът на Бога, тъй като то съзнава самото себе си. Това ние наричаме Душа.

В началото младата Душа се идентифицира със своето тяло, така че, когато тази Душа мисли "аз", тя прави това като това тяло. Тя е – в своето съзнание – това, което представлява нейната формална природа. Ако тази формална природа е висока и слаба, тогава то – съзнателно мислещото "аз", обитаващо тази форма – е високо и слабо. Ако тя е богата или бедна, то е богато или бедно и т.н.

Формалната природа, с която младата Душа се идентифицира, е троична по своята същност. Тя се състои от три различни типа субстанция, които взаимно се проникват, но са разположени в различни честотни диапазони. Тези типове субстанция са:

1. Физическа: Всички ние сме съзнателни за този вид субстанция, тъй като тя е с най-ниска вибрационна честота. Обхватът на съзнателното възприятие на повечето хора е настроен само към честотата на физическата субстанция, така че те могат да видят, чуят, вкусят, докоснат и помиришат само онова, което е изградено от физическа субстанция.

2. Емоционална: До известна степен ние сме съзнателни за тази субстанция, тъй като тя произвежда въздействия в чувствената природа на нашето съзнание. Тя заема по-висок честотен диапазон в сравнение с физическата субстанция, поради което възприятието ни, като раса, по отношение на тази субстанция е доста ограничено. Ние я възприемаме посредством сетивата като цвят и качество; ние реагираме на нейното присъствие посредством своята чувстваща природа, която представлява нашето качество.

В действителност, тази субстанция бива технически определяна като астрална субстанция и бива оприличавана на течност, тъй като нейната честота й придава такъв външен вид в сравнение с физическата субстанция. Тя е енергия, която действа (като част от формалната природа) като силата, привеждаща онова, което е заченато в ума, във физическо проявление. В рамките на човешкото същество тя се превръща в стремеж или желание, осигурявайки на хората онази неосезаема сила, чрез която те да осъществят всичко, което си поискат.

3. Ментална: В по-голяма или в по-малка степен ние сме съзнателни и за тази субстанция, тъй като умеем да формулираме мисли. Това е онази субстанция, от която са изградени прототипите на всички форми, които се проявяват в плътната физическа субстанция.

Ако искаме да напишем книга, или да нарисуваме картина, или да приготвим някакво ястие, ние първо трябва да заченем плана за тях в менталната субстанция. Съвършенството на крайния продукт ще зависи от:

А. Яснотата и съвършенството на нашия формулиран план в менталната субстанция.

Б. Силата на привличане (или вътрешния импулс в астрално-емоционалната субстанция), която можем да придадем на този план към физическо проявление.

В. Действието на физическото тяло за възпроизвеждане на формулирания план във физическата субстанция.

Всички тези три типа действие представляват интелигентната активност, необходима за успеха на даден човек, в която и да е област на човешкия живот.

Формалната природа се състои от три конкретни тела, изградени от тези три вида субстанция. Те взаимно се проникват, както светлината прониква водата, така че се намират в същото време и пространство, но в различни честотни диапазони.

Какво се случва, когато един човек умре?

Светият Дух на Бога – който в известен смисъл представлява самият Живот на формата и който обитава всичките три тела – бива оттеглен от физическото тяло. Той взема със себе си съзнателно мислещото "аз", при което физическото тяло се дезинтегрира, връщайки се отново в прахта, от която е било създадено.

В зависимост от степента на развитие на съзнателно мислещото "аз", т.е. от степента му на съзнателно идентифициране, Светият Дух или остава и в астралното, и в менталното тяло, или се оттегля от астралното и остава да живее в менталното. Ако човек се идентифицира със своите емоции – "Аз чувствам, че нещо е така или иначе", именно там той ще живее след смъртта. Ако той се идентифицира със своята умствена природа – "Аз мисля, че нещо е така или иначе", Светият Дух ще продължи оттеглянето си от астралната към менталната природа и именно тук ще живее човекът след смъртта.

За известно време след смъртта, хората преживяват рай или ад, който сами са си сътворили. Ако те вярват в ад, пълен с огън и сяра, те ще се озоват на такова място в честотата на астралната субстанция по силата на това, че са го формулирали в мислите и емоциите си (страх и вина).

Същото важи и за рая. Човек ще преживява онова, което вярва, че следва след смъртта, докато не наближи цикличният период за неговото прераждане.

В този момент съзнателно мислещото "аз" заспива и Светият Дух отново навлиза във физическото поле на проявление – в едно ново физическо тяло, което го очаква.

Новото физическо тяло предявява своите претенции над съзнанието, поради което, докато съзнателно мислещото "аз" расте от детство към зрялост, то се превръща – по своята идентичност – в друга личност.

Ще продължим да разглеждаме тази тема в един от следващите ни уроци. Междувременно изпълнявайте ежедневно следното упражнение като подготовка за по-голямо разбиране:

1. Фокусирайте се и притихнете безмълвни в онова място, където живеете в своето тяло, и помислете "аз", като се идентифицирате по име. Помислете за няколко минути какво означава това.

2. Насочете вниманието си към своето физическо тяло и осмислете следното:

"Аз не съм своето физическо тяло. Аз го обитавам, използвайки го като инструмент за контакт със света, в който живея. Чрез него аз виждам, чувам, вкусвам, докосвам и помирисвам, но аз не съм своето тяло, така както не съм и онези други форми, които възприемам чрез сетивата. Аз съм съзнание."

3. Насочете вниманието си към своето астрално-емоционално тяло, визуализирайки го като субстанциално тяло, приличащо на течност, което прониква физическото тяло. Осмислете следното:

"Аз не съм своята емоционална природа. Аз обитавам това тяло и го използвам, за да придавам сила на своите планове. Аз мога да избирам своите чувства."

4. Насочете вниманието си към своето ментално тяло, визуализирайки го като субстанциално тяло, приличащо на газ или енергия, което прониква астралното и физическото тяло. Осмислете следното:

"Аз не съм своята умствена природа. Аз обитавам това тяло и го използвам, за да формулирам мисли. Чрез тази субстанция аз творя. Аз мога да избирам своите мисли."

Помислете за няколко минути над това какви точно мисли бихте желали да преживеете и проявите, за да окажете благотворно влияние в света.

5. Поразмишлявайте относно тези три тела в които вие – съзнателно мислещото „аз” – живеете, и относно Духа, който ги обитава. Отделете няколко минути за осмисляне на следната ключова мисъл:

"Аз съм Душата – Син на Бога."

Откъс от книгата "Creative Thinking" ("Креативно мислене") на Lucille Cedercrans (превод: Мария Казакова)


Ако материалът ви харесва и го намирате за полезен, помогнете му да достигне до повече хора чрез бутончетата по-долу. Благодаря ви!
web stats
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на сайта. Към пълната версия.
Уебсайт в alle.bg