Истинското здраве означава физическо, емоционално, умствено, духовно и социално благополучие
Виртуална обител за лечение и трансформация

Да изберем своите чувства

Емоциите са чувства, които не просто случайно ни се случват. Ние ги създаваме, било то съзнателно или несъзнателно, като реагираме на ситуациите, хората и нещата.

Детето създава дадена емоция посредством подражателна воля. Повечето от реакциите на децата са подражателни, въпреки че изглеждат автентични. Децата са склонни да откликват с любов или с гняв, с желание да сътрудничат или с враждебност, с радост или с потиснатост, в зависимост от реакциите на онези, на чието въздействие те са ежедневно подложени.

Когато малкият Боби се разкрещи в телефонната слушалка всеки път, когато телефонът позвъни, Майка му често се сърди. Като му се кара с остри думи, подредени в кратки, отсечени изречения, произнесени с твърд глас, загатващ мрачна и неизбежна заплаха за неговото благосъстояние, тя му отнема телефона и започва сама да говори по него. След като някаква пикантна клюка грабва интереса й, тя забравя за гнева си, а Боби се измъква да си играе необезпокояван.

По-късно, когато майката изкарва своето малко момче от пясъчника, за да го изкъпе, както всеки ден, преди да го сложи в леглото за следобедния му сън, той я посреща със силни викове, в които се долавят заплашителни нотки, и се опитва да я отблъсне. Понякога той рита и пищи с истински гняв, само за да забрави за цялата тази работа няколко минути по-късно, докато пуска своята червено-бяла лодчица на отплаване във ваната.

Той имитира реакциите на своята майка, които има предостатъчна възможност да наблюдава. Той се учи как да живее в света, и научава своите уроци добре. До този момент той е научил, че, когато не става на неговото, човек се ядосва. Той изпитва известно чувство на задоволство и заспива бързо и лесно, тъй като егото му е било подсилено от неговото действие. Той расте. 

Ако разширим този пример, ще видим как цяла една нация или раса от хора се научава на насилието като начин на живот.

Повечето от нас не осъзнават, че има множество начини, по които можем да реагираме на дадена ситуация. Ние можем да избираме своите чувства – почти така, както избираме дрехите си – в зависимост от ефекта, който искаме да произведем.

Когато двегодишната Диана открива онзи мистериозен черен уред, чието позвъняване предизвестява магията на това да чува и да бъде чувана от някого, когото тя не може да види, тя също изразява шумно своето въодушевление. Тя изкрещява в него порой от безсмислени звуци, които предизвикват смях на другия край на линията. Майка й дотърчава. Внимателно, тя отнема телефонната слушалка от дъщеря си, помолва звънящия ако обича да почака няколко минутки, и с любящо разбиране обяснява на Диана защо не бива да се крещи в телефонната слушалка.

С ръка около своето малко момиченце, тя казва: "Виждаш ли, Миличко, когато телефонът звъни, това означава, че някой иска да говори с нас. Ако крещим, ще нараним ушите му, и той ще се почувства зле. Ние не искаме да нараняваме никого, нали?"

Диана кима в съгласие, с очи разширени от съчувствие. "Не", казва тя подражавайки, "не искаме да нараняваме никого, нали?"

Тогава майка й вече е в състояние да обърне внимание на позвънилия, а Диана отива отново да си играе.

По-късно майката на Диана я научава как да отговаря на телефона и, докато трае интересът на детето, мъдрата майка поставя на Диана задачата да отговаря за изпълнението на това малко задължение, което ще изгради у нея не само сила на егото, но и характер.

Диана расте и заприличва на своята майка. Тя се учи да откликва с любов, вместо с гняв, с разсъдливост, вместо с емоционализъм.

Всички хора, които откликват на инструкции от подобен род, правят това от нарастващо осъзнаване на необходимостта да станат по-добри. Те имат смътно усещане за божествения потенциал на човечеството, който противоречи на начина, по който те самите се проявяват, и горят от желание да приведат тези двете в хармония. Някои са загрижени за постигането на тази хармония с оглед на цялото човечество, други – само по отношение на тях самите. Така или иначе, всички трябва да започнат от самото начало, ако искат да постигнат целта си. Трябва да започнем от самите себе си като индивиди, като се опитаме да издигнем начина, по който се проявяваме, до нивото на потенциалните си възможности. Първо трябва да се справим с механизма на автоматичен отклик, който отразява характера или липсата на характер, който сме въплътили, и който е отговорен за нашето щастие или нещастие – за нашето състояние на битие, що се касае до чувствата ни във всеки един момент.

Удивително е да открием, че енергията, която изразходваме за негодувание, е същата енергия, която използваме, когато обичаме. Силата, насочвана в чувството на депресия, е същата сила, която насочваме в радостта. Не съществува разлика в енергията, или силата, която представлява живота на съответното емоционално проявление. Разликата се крие в мисъл-формата, която е била вградена в нашия механизъм на отклик като автоматичен модел на реагиране. Така ние почти винаги реагираме в съответствие с онези модели, които са били установени в нашата церебрална нервна система като привични отклици.

Ако хората биват третирани с жестокост, те реагират по същия начин, тъй като си мислят, че трябва да реагират по този начин. Със същата лекота те биха могли да реагират с любов и разбиране, с мъдрост, която би научила другите на по-добро държание и би трансформирала тяхната жестокост в нещо по-близко до нормалното благоприличие. Няма нищо по-ефективно от това да се реагира с любов и добра воля спрямо някого, който се държи зле с нас.

Тъй като щастието е толкова илюзорно, повечето то нас не знаят какво то представлява в действителност. Търсим го на най-различни места и се опитваме да го постигнем, като се заобграждаме с предмети. Има хора, които си мислят, че могат да го купят с пари, или да го вземат насила чрез власт. Други пък просто не вярват в него и, следователно, не го търсят.

Щастието е едно общо усещане, състоящо се от множество малки отклици на самия живот. То не може да бъде намерено; то трябва да бъде създадено. Няма нищо във външния свят, което ще донесе щастие на човека, тъй като щастието се поражда в сърцето на индивида, който го зачева от самия себе си. Такива хора след това го излъчват от себе си като въздействие, като така облагодетелстват останалите с онова, което са създали.

Щастието се състои от комбинацията от разбиране, любов, доброта, доверие, и от всички онези проявления, които са резултат от истинска добра воля към цялото човечество, плюс спокойното приемане на онези неща от живота, които не могат да бъдат променени чрез човешко усилие.

Не е трудно да попаднем на такива проявления, нито е нужно да чакаме да ни сполети някаква закъсняла съдба или щастливо обстоятелство, за да ни дадат подходяща причина да ги преживеем.

Когато някой ви причини нещо, което обикновено би предизвикало негативна реакция у вас, спрете за няколко минути и анализирайте ситуацията. Ще помогне ли на вас или на другия човек, замесен в нея, ако се поддадете на стария си привичен отклик? Или това само ще прибави още повече негативизъм към ситуация, която бездруго вече е неприятна?

По време на тази пауза, използвайте ума си, за да откриете кое би било правилното действие в този случай. Овладейте своя механизъм на отклик и го научете да изпълнява вашата воля, като изразите любов чрез тона на гласа си, изражението на лицето си, думите си и движенията на тялото си.

Докато правите това, действително усетете тази любов, като се опитате да разберете причината за отношението или реакцията на другия. Обикновено другите просто реагират на вашето въздействие върху тях чрез някакъв свой вече вграден отклик. Ако вие посрещнете тази реакция с творчески акт на любов и добра воля, вие ще ги накарате да се поспрат и да помислят. Вие ще създадете атмосфера, в която те, както и вие самите, можете да откриете едно ново взаимоотношение, наречено братство.

Съветваме онези от вас, които наистина искат да се научат да контролират своя механизъм на автоматичен отклик, да направят списък с най-честите си реакции от деня. Избройте ги под следните заглавия:

Положителна реакция: условие, или обстоятелство, което я поражда

Негативна реакция: условие, или обстоятелство, което я поражда

След това ги изучете, като се запознаете възможно най-добре с типа, силата и качеството на реакциите ви спрямо външно въздействие. По този начин ще започнете да виждате себе си по-близко до начина, по който ви виждат останалите, и освен това бързо ще опознаете собствения си механизъм на автоматичен отклик. Трудно е да промените онова, което не виждате и не познавате.

Откъс от книгата "Creative Thinking" на Lucille Cedercrans

Превод: Мария Казакова


Ако материалът ви харесва и го намирате за полезен, помогнете му да достигне до повече хора чрез бутончетата по-долу. Благодаря ви!
website statistics
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на сайта. Към пълната версия.
Уебсайт в alle.bg