Истинското здраве означава физическо, емоционално, умствено, духовно и социално благополучие
Виртуална обител за лечение и трансформация

Преизграждане на механизма на емоционален отклик

На този етап е изключително важно да осъзнаете разликата между това да се преизгради механизма на автоматичен отклик и това да се подтискат емоционалните реакции към живота. Твърде много от нас прикриват, дори от собственото си съзнание, онези чувства, за които са били научени, че са лоши.

Определени реакции с негативен характер са естествени за детето на различните етапи от неговото израстване, тъй като този процес на израстване в  действителност представлява рекапитулация на еволюционното развитие, постигнато до този момент. Не забравяйте, че когато бебетата се родят на света, те идват с някакво минало. Това не е тяхната първа среща с живота. Те са живели в продължение на много дълго време, и през това време те са изградили свое индивидуално състояние на съзнанието. Те са живели в много тела, създавали са и са изоставяли много личности; и въпреки това, от всяка една от тях те са извлекли същността на преживения чрез нея опит, така че, когато се родят в ново тяло и сред ново обкръжение, те идват с едно вече развито вътрешно състояние на съзнанието, което се характеризира със свои специфични наклонности, таланти и антипатии.

Като преминават през периода от раждането до зрелостта, децата правят рекапитулация на вече постигнатото от тях израстване, за да могат в този живот да го подемат отново оттам, откъдето са го прекъснали в миналия си живот. По този начин се поддържа една непрекъснатост между миналото, настоящето и бъдещето, въпреки че тази непрекъснатост остава неосъзнавана от индивида дотогава, докато той не постигне определено ниво на развитие.

Съвсем нормално и естествено е децата да изпитват определени емоции в отклик на въздействието, оказвано от тяхното обкръжение върху вътрешното им състояние на съзнание. Ако на тези емоции се позволи да се проявят в правилното време, т.е. в цикъла на израстването (в детската възраст), което е нормално за тяхната рекапитулация, това няма да навреди на детето. През този период децата не изграждат автоматичен поведенчески модел, ако им се позволи да се изразяват, без да се набляга прекомерно нито върху затвърждаването на начина им на изразяване "за доброто на детето", нито върху пораждането на чувство за вина у тях за това, че са направили нещо лошо.

На родителите им е трудно да намерят правилния и най-добър начин за възпитаването на техните деца през една епоха, когато се знае толкова малко за процеса на рекапитулация, но все отнякъде трябва да се започне.

Изучаването на съвременната литература по въпроса за детската психология, плюс разбирането, придобито от подобен род инструкции, ще помогне на родителите да придобият една непозната до този момент гледна точка. Те ще открият, обаче, че най-ефективният начин да научат детето си на правилно поведение, е да проявяват това поведение чрез собствения си механизъм на автоматичен отклик. Не забравяйте, че малкото дете учи посредством съзнателно и несъзнателно подражаване.

Много често, по време на процеса на рекапитулация, нас ни учат да подтискаме онези емоции, които се считат за непристойни за цивилизования човек. Моделът, пораждащ отклика, се оставя да действа свободно, докато самия отклик се подтиска или се задържа в емоционалното тяло. Това е опасно за умственото, емоционалното и телесното здраве, тъй като въпреки, че на отклика не е било позволено да се прояви съзнателно, дотогава, докато пораждащият го модел е налице, откликът все пак ще трябва да намери някакъв начин да се прояви. Той ще предизвика ефект някъде в троичния инструмент. Обикновено този ефект е някаква форма на болест във физическото тяло.

Духовният ученик трябва много внимателно да прави разграничение между подтискането на една емоция и коригирането на автоматичния отклик, който поражда емоцията. Твърде много индивиди, които искрено се стремят да следват духовния път, успяват единствено в това да се доведат до болестно състояние чрез подтискане на емоциите си.

Разликата между една емоция и един автоматичен отклик е разликата между чувството и мисълта. Емоцията е чувство, породено от някаква мисъл-форма. Автоматичният отклик е модел на мислене, който ние наричаме мисъл-форма. Тази мисъл-форма диктува чувствата, с които откликваме в дадена ситуация. А чувствата, с които откликваме, диктуват нашите последващи действия, освен ако те не бъдат подтиснати от някоя друга мисъл-форма, която ни казва: "не, не, това не е приемливо поведение".

Всички ние знаем, или са ни учили на определено ниво от нашето съзнание, че е по-добре да обичаш, отколкото да мразиш, че е по-добре да простиш, отколкото да търсиш отмъщение; но били ли сме научени как да се справяме с онези чувства, които се надигат у нас, независимо от всичко, което можем да направим, за да ги спрем? Най-общо казано, не са ни учили на това; така че ние газим в мътния океан от емоционални отклици, чувство за вина, и копнеж да познаем добротата.

Автоматичният модел на отклик представлява мисъл-форма, която ние сме приели в мозъка си. Мисъл-формата в мозъка обикновено не е известна на нашия съзнателен ум, тъй като е била установена у нас през детството ни посредством подражание. Тя има пряк достъп до таламуса (големия нерв, който завършва в основата на черепа), откъдето емоционалният отклик се привежда в действие посредством нервната система. В резултат на това ние преживяваме в чувствения аспект на нашето съзнание емоция (освен ако някоя друга мисъл не възпрепятства тази емоция) и действаме в съответствие с нея, преди да сме имали време добре да преценим ситуацията.

ПРИМЕР: Мери очаква с нетърпение да прекара една незабравима вечер с вечеря в заведение и посещение на театъра. Тя е развълнувана, тъй като отдавна е искала да гледа точно тази пиеса. Тед, съпругът й, я е изненадал още преди седмици с билетите и с обещанието да си прекарат наистина добре. Цял ден тя се е приготвяла за излизането, правейки си прическа и маникюр, решавайки какво да облече и мислейки какъв прекрасен съпруг си има.

По-късно, в следобеда, Тед й се обажда, за да й каже, че нещо е изникнало в офиса и че той няма да има възможност да се измъкне преди късно вечерта. И че те ще трябва да отложат тази вечер навън за някой друг път.

Докато Мери слуша обясненията на Тед по телефона, новината бива донесена до нейния мозък посредством поредица от малки електрически импулси, които отключват мисъл-форма (автоматичен отклик), който гласи – по смисъл, ако не и с толкова много думи – следното: "Това не е честно спрямо мен. Когато някой обещае нещо, той трябва да спази обещанието си. Ако ли не, аз се ядосвам."

Мисъл-формата излъчва своя електрически импулс към таламуса, който незабавно генерира чувството, което трябва да бъде приведено, посредством нервната система, в действие.

Ако Мери не подтиска реакциите си, тя незабавно ще излее гнева си върху Тед. Ако тя, обаче, носи в себе си някоя друга, по-силна мисъл-форма, която не позволява проявата на гняв, тя ще отвърне спокойно по телефона, приемайки ситуацията с привидно разбиране. Въпреки това, обаче, в същото това време малкият електрически импулс вече ще се придвижва от първата мисъл-форма към таламуса, пораждайки едно чувство, на което не е позволена съзнателна проява, но което въпреки това е налице и трябва да бъде канализирано нанякъде чрез нервната система. В този случай артритът й сигурно ще стане много болезнен, или пък тя ще получи главоболие, и т.н.

При всички случаи, тя няма да е в състояние да оцени ситуацията правилно, преди да реагира. По-късно, когато разумът е имал достатъчно време да вземе надмощие, тя ще прости на Тед (поне отчасти) и животът им ще продължи по старому; но не и без белега от този урок в техните взаимоотношения.

Как е можела Мери да се справи с тази ситуация, без да се налага да жъне тези злощастни последици? Със сигурност не чрез подтискане. Тя е трябвало предварително да се е справила с автоматичния отклик спрямо ситуации от този род, преди тази ситуация действително да се е случила. С други думи, тя е трябвало предварително да е осъзнала съществуването на този автоматичен отклик, да е осъзнала неговата погрешност, и поне да е започнала да изгражда нов отклик спрямо подобен род преживявания.

Какъв друг отклик е възможен? Можете с основание да зададете този въпрос, тъй като повечето от нас чувстват, в най-дълбоките слоеве на своето вътрешно състояние на съзнанието, че отклиците им спрямо живота са напълно оправдани. В действителност, Мери е била научена, че е лошо човек да наруши обещанието си. Тя е имала основателно извинение да се разгневи, тъй като обещанията се очаква да бъдат спазени, след като са били направени. Няма нищо в нейното по-ранно възпитание или дори в сегашното й социално обкръжение, което да я научи на онова разбиране, което мигновено би видяло не само нейното собствено разочарование, но и разочарованието на Тед.

Първата мисъл-форма, която трябва да вградим в нашия механизъм на автоматичен отклик като част от процеса на преизграждането му, е мисълта да спрем и да помислим при всяко преживяване, което в обикновения случай би предизвикало у нас експлозия от емоции – били те приятни или неприятни. Това е нещо, което е важно да се запомни. Всяка бурна проява на емоции – били те приятни или неприятни – оказва нежелателен ефект върху хората и ситуациите и върху собственото ни благосъстояние. Това не означава, че трябва да премахнем радостта от живота си, тъй като радостта не представлява шумна веселост или изстъпление.

В следващ урок ще се запознаем с една техника за затвърждаването на новия отклик, описан по-горе. Междувременно, изучете добре този урок и си задайте следния въпрос, като му отговорите напълно искрено: "Какъв щеше да бъде моят отклик, ако ме поставеха в ситуацията на Мери?" След това го анализирайте и се замислете над целесъобразността и възможността да се изгради такъв автоматичен отклик, който ще ви даде време да оцените правилно дадена ситуация, преди да реагирате.

Откъс от книгата "Creative Thinking" на Lucille Cedercrans

Превод: Мария Казакова


Ако материалът ви харесва и го намирате за полезен, помогнете му да достигне до повече хора чрез бутончетата по-долу. Благодаря ви!
click tracking
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на сайта. Към пълната версия.
Уебсайт в alle.bg