Четвърти урок
Метафизика. Вероятности. Или: как за бога е възможно това?
Докато са разглеждали тези идеи, много от вас вече сигурно са започнали да се чудят: "Как е възможно всичко това? Как е възможно да съществува неограничено изобилие, когато всички ние виждаме, че Земята има ограничено количество ресурси и че те започват бързо да се изчерпват?" Друг уместен въпрос би могъл да бъде: "Като се фокусира единствено върху това, което иска, нима човек просто не пренебрегва всичко лошо, което съществува около него, като например замърсяването на околната среда и престъпността?"
Този урок ще ви запознае с концепцията за безкрайните вероятности и с начина, по който нашите вярвания и очаквания ни направляват през такива събития. Информацията, изложена тук, не е съвсем нова. Можете да откриете тези идеи, представени в най-различни източници, включително в книгите на Сет / Джейн Робъртс и в "Холографската вселена" на Майкъл Талбот. Нашето изложение, обаче, съдържа всички оригинални материали.
Какво представляват очакванията
В насоките за съзнателно творене, които изложихме в края на предишния урок, първата гласеше, че вярванията са онова, което ние считаме за вярно в нашия живот. Очакванията представляват същите тези вярвания, но проектирани навън в линейното време.
Има някои области, които сигурно не сте си помисляли да поставяте под въпрос – като например местонахождението на любимия ви ресторант. Много от вас вероятно приемат, че той има някакво физическо местоположение, във физическата реалност, и никога не са се замисляли над това, че той е там, само защото именно там вие очаквате да го намерите!
Ако тази идея ви се стори странна или дори абсурдна, напълно ще ви разберем. Въпреки това, тясното наблюдение над ежедневния живот често показва колко нефизическа е физическата реалност в действителност. Случвало ли ви се е някога да затурите нещо и, след като сте го търсили из цялата къща, то изведнъж да се появи на някое от местата, където сте проверили за него поне дузина пъти? Сигурно сте поклатили глава и сте се укорили, че не сте го видели първите няколко пъти, вместо да разгледате възможността предметът изобщо да не е бил на това място, докато не сте тръгнали да го търсите отново.
Според метафизическата теория, всяко нещо, което не е директно в нашето възприятие, съществува единствено като вълнова форма – с други думи, то не е "твърдо". То става твърдо, само когато по някакъв начин обърнем вниманието си към него – ние в буквалния смисъл получаваме онова, върху което се фокусираме.
За да придадем на физическата реалност илюзията за консистентност и плътност, ние разполагаме с лукса на нашите очаквания, чрез които да направим своя свят познат и удобен. Както посочихме по-горе, очакванията представляват вярвания, проектирани навън в линейното време. Така че ние откриваме любимия си ресторант на същото място, тъй като вярваме, че той се намира там и ние очакваме да го намерим.
Какво е значението на всичко това за съзнателния творец? Всичко това означава, че нищо във физическата реалност не е "фиксирано". Това ви дава силата да промените всичко, което не ви харесва, просто като се освободите от очакванията около нежелателното събитие и се фокусирате върху и вярвате в онова, което в действителност искате...
Ако например вярвате, че колата ви постоянно се разваля, можете да се освободите от това очакване. Вместо това си кажете, че колата ви е била поправена и вече е в отлично състояние. Ако наистина повярвате в това, то непременно ще се случи. Е, трудната част, разбира се, е да повярвате. :-)
Когато направите някакво твърдение, което противоречи на онова, което възприемате, обърнете внимание на вътрешните си емоционални реакции в този момент. Съмнение ли е онова, което резонира у вас? Мислите ли си: "нищо няма да излезе от това – колата ми си е във все същото отчаяно състояние"? Бъдете честни пред себе си – това ще ви помогне и ще донесе желаните резултати по-бързо.
Вероятните реалности и личният пространствен континуум
Започнахме този курс с твърдението: "Вие творите своята собствена реалност." Сега искаме отново да поставим ударение върху тази концепция, за да демонстрираме самата дълбочина на това твърдение. Всичко и всички, които в момента възприемате около себе си, са ваше собствено творение – вие творите всяко физическо представяне, което възприемате. Дори този урок, който сега четете, е не толкова послание от нас към вас, колкото послание от вас самите към вас самите.
Физическото обкръжение, което творите около себе си, е в съвсем буквален смисъл вашият личен пространствен континуум. Това означава, че ако вие и ваш приятел стоите в стая с маса, то има две маси, две стаи и две версии на всеки един от вас. Ние използваме телепатия, за да постигнем съгласие относно размера и формата на съответните неща, макар че в действителност не бихте могли да "знаете" дали синият цвят във вашия континуум е същият като синия цвят в нечий друг континуум. При все това ние се съгласяваме с етикета "син" като относителна референтна точка, за да можем да комуникираме и взаимодействаме.
Всеки от нас, както и всяко събитие, прилича на звезда, която излъчва светлина. Звездата може да изглежда различна, гледана от различни ъгли, макар че тя си е все същата звезда. Това е начинът, по който всички ние възприемаме събитията в нашите собствени континууми.
А сега си представете, че всеки лъч светлина, излизащ от дадено събитие-звезда, е отделна версия на това събитие. Колкото по-отдалечени един от друг са лъчите светлина, толкова по-голяма е разликата в преживяването и интерпретацията на събитието. Вашите вярвания и очаквания ще се подравнят с онзи лъч светлина, с онзи вибрационен резонанс, които напълно ви съответстват – така че вашето преживяване ще бъде в синхрон с онова, в което вярвате.
Тук намираме отговор на въпроса, който изложихме по-рано: "Като се фокусира единствено върху това, което иска, нима човек просто не пренебрегва всичко лошо, което съществува около него, като например замърсяването на околната среда и престъпността?" Ако гледате на събитието откъм даден ъгъл, то вие автоматично не се фокусирате върху някакъв друг аспект от него. Ние често използваме своята вяра в безсилието си и своя страх, за да ни насочат да погледнем към най-неблагоприятните аспекти на подобно събитие. Ако разглеждате събитието, наречено град Ню Йорк, и очаквате да видите престъпност, вие ще се подравните с този аспект на събитието и ще преживеете престъпността или директно, или чрез новините, или чрез някакъв друг източник.
С това не твърдим, че "лошите неща" не съществуват. Истината е, че ВСИЧКО съществува. Вие, обаче, ще преживеете само онова, върху което изберете да се фокусирате. Колкото повече избирате радостта и любовта, толкова повече ще резонирате със събития, които отразяват тези ваши избори. Влиянието на такива неща като престъпността ще започне да изчезва от вашата реалност, като става все по-далечно и по-далечно, докато накрая ще престанете дори да чувате за него.
Друг добър пример е фокусирането върху настъпващите на Земята изменения, което се засили през последните едно-две десетилетия. Наскоро прочетохме един материал от 1992 година, получен чрез медиум, в който изрично се твърдеше, че щатът Флорида, дори целите САЩ, ще потънат под водата най-късно до края на 1995 година. Това събитие не е настъпило в моя собствен пространствен континуум, а предполагам, че не е настъпило и във вашия континуум, иначе сега нямаше да четете това. Ако има някаква част от вашето съзнание, която да е заинтересована от преживяването на такава реалност, то тази реалност ще бъде проучена. Но този ваш аспект – това "вероятно" вие, не е същото, като "аз"-а, който сте вие точно тук и сега, макар и да произтичате от един и същи източник и да сте винаги в комуникация един с друг.
Реалността на драматичните изменения на Земята съществува за онези, които са избрали подобно преживяване. Независимо дали този избор е бил направен чрез фокусиране върху страха и вярата в безсилието, или поради нуждата от драстично преструктуриране на физическата реалност, което да отрази някакви вътрешни промени. Изборът на токова събитие е уникален за всеки отделен човек и под някаква форма му осигурява осъществяване на неговите ценности. Всеки от нас все още има способността да сътвори подобна реалност сега. Ако отново използваме аналогията със звездата, съществуват безкрайно много лъчи светлина, излизащи от тази звезда – по същия начин съществуват безкраен брой начини, по които може да се преживее едно събитие.
За съзнателния творец красотата на безкрайните вероятности се състои в това, че те буквално отварят вратата за магията. Вярата, че съществува безкраен диапазон от възможности, измежду които можем да избираме, освобождава енергията ни от всички ограничения, които може да сме ù наложили в миналото. А това представлява магия в нейната най-чиста форма – способността директно да манифестирате нещо в своя живот. Всичко, което трябва да направите, е да повярвате, че вероятността да постигнете целта си съществува, да почувствате как резонирате с нея, а след това да встъпите в нея. През цялото време досега вие сте творили живота си точно по този начин – най-вероятно без да съзнавате механизма, по който го правите. Сега, когато притежавате разбиране за тези механизми, вселената се превръща изцяло във ваша площадка за игра.
Задание за самостоятелна работа
1. Изберете нещо, което бихте желали да манифестирате. Не нещо много голямо – просто нещо, на което бихте се зарадвали, и което не би ви било трудно да постигнете. Фокусирайте се върху него, позволете си наистина да се почувствате добре от това да го имате, а след това спрете да мислите за това. До няколко дни то би трябвало да се манифестира в живота ви – оглеждайте се за него!
Край на четвърти урок
Кристен и Джон Фокс
Превод: Мария Казакова